Илиада [bg]

стръвно разкъсват веднага безсилните плахи животни, тъй и данайци нападаха диво троянци, които, [355] спомнили шумното бягство, забравиха бурната сила. А пък Аякс исполински напираше все да улучи Хектора меднохитонен, но вещият в битките Хектор, скрил раменете си снажни зад щита от бикова кожа, вслушан в свистеж на стрели и в звънтене на копия остри, вече разбираше ясно, че губи победата в боя, [360] ала оставаше още и бранеше свидни другари. Както по чисто небе от Олимп изведнъж се понася облак, когато Кронид гръмовержецът буря изпраща, [365] тъй от ахейските кораби бягство и глъч се надигна. В строй не можаха троянци да минат обратно. Конете вихреноноги със мъка изведоха Хектор от боя, вече напуснал войските, които възпираше ровът. Много коне бързолетни изчупиха процепи в рова, [370] а колесниците царски оставиха в него строшени. Буйно Патрокъл се спусна, подтиквайки своите данайци, зло за троянци замислил: те бягаха с викове в ужас, пълнеха всички пътеки, понеже се пръснаха; кълбом прах се изви до небето, конете им еднокопитни [375] право към Троя поеха от кораби и от палатки. Гдето Патрокъл съглеждаше струпани много троянци, там се насочваше с вик, изпопадваха ничком герои под колела колеснични и рухваха с шум колесници. Устремно минаха рова конете безсмъртни и бързи, дадени от боговете в подарък блестящ на Пелея. [380] Те непрестанно летяха, Патрокъл преследваше Хектор да го удари; но пак го спасиха конете му леки. Както наесен пръстта почерняла трепери от буря, щом като Зевс промйслител изпраща поройни валежи, люто разсърден със дух негодуващ на смъртните хора, [385] дето в съветите силом прокарват решения криви, нямайки страх от мъстта на безсмъртните, правдата газят; всички реки по земята с води изобилни прииждат, склонове свличат и в мътни и буйни порои отмъкват, [390] с грохот се вливат най-после в морето, кипящо от пурпур, рукнали от планините, съсипват делата човешки — тъй и конете троянски задъхани тичаха с трясък. В боя Патрокъл разкъса троянските първи редици и ги притисна отново към кухите кораби в стана, [395] без да допусне със бягство стремглаво в града да се скрият, втурнат ги погна сред стана между крепостта и реката, бурно убиваше той и мъстеше за много другари. Първом прободе със копие светло Проноя в гърдите, там, гдето бяха открити под щита, скоси му нозете. [400] С шум се събори Проной, а Патрокъл се хвърли към Тестор, син на Енопа, присвит в колесницата, лъсната гладко. Тестор, обхванат от ужас, изпусна веднага юздите. Близо Патрокъл дотича и с копие в миг го промуши в дясната буза: то рязко премина през белите зъби. Тестора от колесницата с вбитото копие дръпна, [405] както рибар, на отвесна скала до морето приседнал, риба голяма изтегля със шнура на въдица медна; тъй Енопида позинал повлече той с копие светло. Тестор се ничком простря и душата го мигом напусна. После Патрокъл срази Ерилая, нападащ упорно, [410] с камък го шибна в главата, която на две се разцепи в шлема му тежък — той ничком се смъкна в прахта на земята. Тутакси смърт душегубна обгърна отвред Ерилая. Сетне Патрокъл уби Ериманта, Епалта, Ифея, [415] Пирия и Тлеполема, а също така Полимела, син на Аргея, Евипа и Ехия, и Амфотера. Всички един подир друг повали на пръстта плодородна. Цар Сарпедон щом съгледа безпоясни196 свои другари, паднали мъртви сега от Патрокла, сина на Менойтий, думи обидни отправи към богоподобни ликийци: [420] «Срамно, ликийци! Къде вие бягате? Колко сте бързи! Аз ще отида наблизо самичък да видя героя, който надвива и много злини на троянците стори, че на мнозина прочути водачи сломи коленете.» [425] Каза така и с доспехите от колесницата скочи. Щом го съгледа Патрокъл, и той в миг от своята рипна. Както два ястреба, с нокти извити и клюнове криви, грозно крещят и се бият над зъбер висок, недостъпен, тъй се нападнаха с ярост и двамата, викайки страшно. Жалост обхвана Кронида, когато ги зърна в двубоя. [430] Той заговори на Хера, рождена сестра и съпруга: «Тежко ми! За Сарпедон, най-обичния мъж, е решено в боя да бъде сразен от Патрокла, сина на Менойтий. Вече две мисли различни сърцето ми силно вълнуват: жив ли да грабна сега от плачевния бой Сарпедона [435] и да го скрия далече в земята на Ликия плодна, или пък да го погубя с ръцете на вожда Патрокъл.» А волооката властница Хера така му отвърна: «Зевсе Крониде всесилен! Какви ми ти думи продума? [440]