Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Пансионът обаче беше очевидно популярен сред търговците, особено тези, които бяха по-стиснати. Преговорите под една или друга форма се водеха в стаите над и под нея, както и в малката домашна градинка, и съдейки по достигащите до нея емоции, бяха много свирепи.
Докато те бяха там, тя се опитваше да си почине възможно най-добре, но постоянното бурно вълнение на града правеше това проблематично.
Исана тихо се надигна от леглото в стаята, която споделяше с Кайтай, обу се, облече роклята и си сложи наметалото. Може би ако си разтъпче малко краката, ще се умори достатъчно, за да си почине. Тя отиде до прозореца и погледна навън. Въпреки че беше почти полунощ, улицата отдолу беше достатъчно осветена от фуриите на лампите и тя успя да различи две двойки мъже в униформа на патрули на гражданския легион. Навън ще е напълно безопасно.
Тя се обърна и видя Кайтай да седи в леглото и да се протяга.
— И ти ли не можеш да заспиш? — попита момичето.
— Да — тихо отговори Исана.
— Заради призоваването на вода, нали? — каза Кайтай.
— Отчасти — каза Исана, думата прозвуча по-рязко, отколкото възнамеряваше. Тя се поколеба, смекчи тона си и каза: — Най-вече.
Кайтай наклони глава. Зелените й очи направо светеха в мътната светлина на фуриите на уличните лампи.
— Смяташ да напуснеш града?
— Мислех да се поразходя — каза Исана. — Понякога малко упражнения помагат.
Кайтай се усмихна.
— И аз трябва да се поразходя. Може би ще го направим заедно.
— Ще се радвам — каза Исана и плахо добави: — Но ще е добре първо ще сложиш някакви дрехи, скъпа.
Устата на Кайтай бавно се разтегна в усмивка.
— Защо алеранците винаги настояват за подобни неща.
Десет минути по-късно те вече крачеха надолу по улица Занаятчийска. Тук живееха болшинството от най-квалифицираните работници в града, във всички къщи наоколо беше тъмно и тихо.
По улицата имаше малко минувачи. Предимно млади хора — закъснели чираци или ранобудни работници, очевидно бързащи към постелите си, след времето, прекарано в не толкова спокойни квартали на града.
— Кайтай — каза Исана тихо, — има нещо, за което исках да те попитам.
— Да? — подкани я Кайтай. Тя беше сложила наметало и вдигнала качулката, за да скрие лесно разпознаваемата си коса и полегатите очи, издаващи маратския й произход.
— По отношение на теб и… и Тави.
Кайтай кимна, зелените й очи проблеснаха развеселено.
— Да?
Исана въздъхна.
— Трябва да знам за вашите отношения.
— Защо? — попита Кайтай.
— Заради… заради нещо, което не мога да споделя с теб, вашите… вашето приятелство може да повлияе… отношенията ви могат да бъдат фактор… — тя тръсна глава от безсилие. — Какво точно означават за теб вашите отношения? До къде смяташ, че ще доведат в бъдеще?
— Аха — каза Кайтай с разбиране в гласа. — Този вид отношения. Ако искаш да знаеш дали се чифтосваме, можеше просто да попиташ.
Исана примигна, след което шокирано се взря в Кайтай. Усети как бузите й пламват.
— Не, не, не това имах…
— Разбира се, не толкова често — каза Кайтай с интонация, граничеща между въздишка и ръмжене. — Особено след напускането на крепостта. На кораба не можем. И нито веднъж, докато бяхме на бойното поле — тя намръщено ритна малко камъче към сградата от другата страна на улицата. — Алеранците имат толкова много глупави правила.
— Кайтай, аз не за това…
— В началото беше много непохватен — каза Кайтай. — С изключение на устата му — тя се ухили и сухо добави. — Но после винаги е бил ловък.
Исана започна да изпитва нещо като отчаяние.
— Сякаш никой не го беше учил какво трябва да прави. Което, вярвам, че е друг проблем, който имате вие, алеранците. В крайна сметка, ако никой няма идея как се прави, не е изненадващо, че започвате да се изнервяте само като се заговори за това.
— Кайтай — каза Исана слабо.
— Започнаха да ми плащат за това, което така или иначе правя в легиона, и реших да си купя инструкции за него. Изглеждаше също толкова полезна загуба на пари, колкото и всичко останало. Но жените, работещи в павилиона, ми казаха, че това е неправилно и че според стандартите на алеранците почти всичко, което правя, ще го направи щастлив, стига да го правя гола — тя вдигна ръце. — И това след всичкия този шум, че носенето на дрехи е от първостепенно значение!