Живот след живота
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #27
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1229-2
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Живот след живота». Краткое содержание книги:
Чаят на Надежда Андреевна беше безвкусен, евтин, но Настя мъжествено отпиваше малки глътки от чашата, за да поддържа атмосферата на уютен приятелски разговор. Ушакова внезапно се ослуша и се усмихна:
— Полинка си идва.
И наистина след миг изщрака бравата на входната врата.
— Лельо Надя, дойдох си!
И на прага се появи слънчево създание с гъста рижава чуплива коса, много бяла кожа, обсипана с ярки лунички, и зелени очи. За своите тринайсет години Полина Солодко беше възнисичка, но пък добре сложена, набита. Тя подари на Настя открита радостна усмивка.
— Добър ден.
— Добър ден, Полина — ласкаво отговори Настя.
— Поленка, тази леля е от Москва, журналистка, пише статия за твоята баба Аида — заговори Ушакова. — Я да ти сложа да хапнеш, а после ще си поговорите.
— Не, първо ще си поговорим — много сериозно отговори момичето. — Баба Аида е по-важна. После ще ям.
Полина разказа, че много обичала баба си Шура, Александра Кириловна, тъгувала за нея, когато тя починала, а когато станала на 12 години, намерила в интернет сайта „Моите близки“ и започнала да изучава профилите на пенсионерите и целенасочено да търси някого, който да прилича на баба й.
— Значи, Аида Борисовна приличаше на нея, така ли? — попита Настя с интерес.
Полина отново се усмихна.
— Не, не, никак не приличаше. Но ми стана интересно — винаги съм обичала да чета за престъпления, а нали тя е била следовател. Знаеше толкова много интересни неща и изобщо тя самата беше интересна! Дълго си кореспондирах с нея, а после се срещнахме и се сприятелихме.
— Но откъде й пишеше ти? — учуди се Настя. — Имаш ли компютър?
По обстановката личеше, че в това семейство никога не бе имало компютър. Нима Надежда Андреевна е давала на Полина пари за интернет клуб? Но Ушакова явно няма излишни копейки в бюджета си. Продавачка в магазин, три деца…
— А, ходех у приятелки — обясни момичето. — Вярно, не всички имат компютри, а някои, които имат, не дават да ги използваш. Но има и такива, които разрешават. Та от тях пишех на баба Аида.
Това вече е интересно. Значи, все пак е имало кореспонденция между Полина и Аида Борисовна. Е, къде е тя тогава? Защо липсва в компютъра на Аида? Някой я е унищожил? Или Аида си е кореспондирала с момичето не от дома си и е използвала друг компютър? Но защо?
Настя зададе на Полина все същите въпроси за Павлова: дали тя не е получавала някакви странни или неочаквани писма, бележки, телефонни обаждания, не са ли идвали някакви странни или плашещи хора, случвало ли се е да вижда Аида Борисовна разстроена, угрижена или уплашена. И получи все същите отговори: не, не и не.
— А искате ли да отидем на гробищата? — неочаквано предложи момичето. — Ще ви покажа къде погребаха баба Аида. Сигурно ви е интересно, щом ще пишете за нея.
Всъщност на Настя никак не й беше интересно да гледа гроба на Павлова, но момичето така я гледаше със своите невъзможно зелени очища, че не можа да му откаже.
— Първо трябва да обядваш — предпазливо каза Настя. — А после да си научиш уроците.
— Дреболия! Има време за всичко. И изобщо не съм гладна, след като отидем с вас на гробищата, ще обядвам.
— А леля Надя няма ли да ти се кара?
— Няма.
Ушакова наистина съвсем равнодушно прие предложението Полина да обядва по-късно.
— Идете, идете — кимна тя, — а аз да си довърша прането.
— Гробищата са далеч оттук — говореше Полина, докато слизаха по стълбите, — трябва да пътуваме с автобус, но нищо, той се движи начесто.
— Ще пътуваме с кола — усмихна се Настя.
— С кола?! — едва не се задави от възторг момичето. — Наистина ли?
— Честна дума.
Колата направи на Полина силно впечатление: беше ясно, че тя и на руски коли не се бе качвала често, а тази беше вносна, измита до блясък, че и с шофьор.
По целия път към гробищата Полина се въртя на седалката — искаше й се едновременно и да гледа пътя, и да разговаря с Настя, която буквално затрупа с въпроси кой може да е убил баба Аида, защо и кога най-сетне ще го заловят.