В земята пламък се крие

Сравнено с пустошта на долината, пътуването през задълбочаващото се уади бе почти приятно. Макар още да не се бяха възстановили достатъчно, за да говорят, членовете на Аркимм поне обръщаха внимание на заобикалящия ги пейзаж. Рано сутринта зърнаха група от нещо, прилично на зайци, подслонили се в сянката на левия и по-стръмен склон. С приближаването обаче Лийт можа да установи, че въпреки цвета на зайци, плахите животинчета по-скоро наподобяваха къртици с къси уши и тъп нос. Баща и майка, заедно с три — не, четири — малки, цвърчейки нервно при появата на неканените навлеци. Щом прецениха, че човеците не представляват заплаха, животните възобновиха гризенето на оскъдните треви, наболи в основата на склона, поглеждайки боязливо между хапките.

— Дасита — рече Уизаго, почти нежно. — Скален даман е другото им име, но звучи прекалено въздигнато за глупави животинки като тях.

Уади започна да се извива наляво, сетне надясно, така че надигащото се слънце хвърляше различни петна върху склоновете, където Лийт можеше да съзре някакви храсталаци, растящи по камъка. Почти наподобяващите зидария стени създаваха впечатлението за таен проход между стени на замък или прашна инструърска улица, обградена от безлични постройки.

Отляво и от дясната страна други уади се присъединяваха към главния проход, тъй като очевидно всички води в тази част се насочваха на югоизток. За северняците, в чиито земи изобилстваше от доказателства за вода, изглеждаше почти невероятно, че подобни клисури като тези уяди са водно дело. Постоянните дъждове и енергичните реки на Фирейнс не бяха създали нищо подобно, а го бяха сторили в тази сушава, привидно безводна земя. Можеше ли тези проломи да са спомен от по-влажни времена? Възможно. Но, по-вероятно, отсъствието на пръст правеше скалата — въпреки привидната й твърдост — уязвима за насека и напора на оцелялата тук вода. Към това се добавяше и непостоянността, компенсирана от обема на валежите тук, на границата на пустинята. Уизаго бе чувал истории за внезапни гръмотевични бури, чийто екот оглушавал за дни засвидетелствалите ги, за преливащи от бесни води уади, за цели склонове, подкопани само в рамките на един следобед. Принцът обяви, че не им вярвал, но Лийт изпитваше съмнения.