![Сребристи сенки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/0/srebristi-senki-bg-download.jpg)
Сребристи сенки [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Кръвни връзки #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-099-7
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сребристи сенки [bg]». Краткое содержание книги:
Ейдриън се приближи до мен и ме целуна по бузата.
— Казвал съм го и преди, и ще го кажа отново: ти си гений, Сейдж. Постоянно намирам причини да те обичам все повече, а не мислех, че е възможно.
— Не съм гений — възразих и се отпуснах назад. Очите ми се наляха със сълзи, а аз мразех слабостта си. Ненавиждах алхимиците, задето бяха сторили това с мен. Никога досега не съм била толкова емоционална! Когато възникваха проблеми, бях логична и разумна, а не избухвах в сълзи. А ето че сега исках единствено да се свия на топка и да плача. Стресът в поправителния център, а сега и това нападение ме бяха изтощили. — Трябваше да отидем при Маркъс. Не зная дали ще съумеем да предвидим и изпреварим всички действия на алхимиците! Ти смяташ, че съм умна, но откъде мислиш, че съм се научила? Осъзнаваш ли мащабите на това, на което са способни? Те имат агенти, които ни очакват във всички градове, съседни на Долината на смъртта. Навярно са ни видели да се качваме на онзи автобус, разбрали са къде отива и са ни причакали в „Тропикана“. Алхимиците или са проследили номера на таксито ни, или тук вече е имало агенти, които са ни очаквали, тъй като това е най-вероятното място, където можем да отидем. — Срещнах твърдо погледа на Ейдриън. — Как можем да надвием тази мощна машина? Как ще се изплъзнем от една организация, която има очи и уши навсякъде? Кой може да ни защити? Не можем да използваме магията за невидимост и внушението до края на живота си! Не можем вечно да се крием в този хотел!
Знаех, че звуча истерично, а спокойствието на Ейдриън още по-силно ме накара да го осъзная.
— Мисля, че имам идея — рече той накрая. — Една идея, която ще ни осигури стопроцентова защита… но не зная как ще я приемеш.
— Готова съм да чуя всякакви предложения — уверих го.
Той се поколеба за секунда, сетне кимна решително. И тогава, за мое пълно и окончателно изумление, Ейдриън падна на колене и стисна ръцете ми в неговите.
— Сидни Катрин Сейдж — промълви той и впи в мен сериозните си зелени очи, пълни с любов. — Ще окажете ли честта на един мрачен секси морой, развейпрах и хаймана, да станете негова съпруга?
Глава 20
Ейдриън
Очаквах множество най-различни реакции на предложението ми, но не и да заплаче.
— Добре — заговорих нежно. — Може би ще е по-добре с годежен пръстен?
Тя поклати глава, докато трескаво изтриваше сълзите си.
— Не, не… страхотно е. Искам да кажа, че просто не зная. Не зная защо плача. Не зная какво не ми е наред.
Всъщност аз знаех. Четири месеца е била заключена, през повечето време в пълен мрак, подложена на психически и физически тормоз, докато постоянно са й втълпявали, че всичко, в което вярва, е, грешно и извратено — че тя самата е грешна и извратена. Като се прибави и стресът от бягството — няколкото бягства — които току-що преживяхме, не беше чудо, че Сидни се бе сринала. Дори най-силният човек щеше трудно да се справи. Тя имаше нужда от почивка, време да се излекува душевно и физически, а онези проклети алхимици нямаше да й го дадат.
— Добре, продължавай — рече тя след няколко минути. Видях я как се стегна, отчаяно опитвайки се да овладее всички тези емоции, защото вярваше, че това означава да си силен. Исках да й кажа, че силата не е в това, да криеш чувствата си, че е нормално тя да е в това състояние след всичко, което е преживяла. — Обясни ми как ще се решат проблемите ми, ако стана деветнайсетгодишна младоженка.
Аз останах на колене.
— Зная, че тази женитба не влизаше в плановете ти — подех, — поне засега. Зная, че идеалният вариант за теб е да постъпиш сега в колеж и да изчакаме със сватбата.
Тя кимна.
— Прав си. И не е, защото не те обичам достатъчно, повярвай ми. Дори не мога да си представя, че ще се омъжа за някой друг. Но ние сме още толкова млади…
— Зная. — Стиснах още по-силно ръцете й. — Но ето какво си помислих. Хрумна ми, когато ти каза, че мороите ще ме защитят, защото съм един от тях. Ако се оженим, ако ти си моя съпруга, тогава мороите ще са длъжни да защитят и теб.
По-раншните думи на Сидни ми напомниха за нещо, което Лиса бе казала, когато отидох да моля помощта й за Сидни: Е, ако някой от моите хора беше застрашен от тях, тогава — да, щях да имам пълното право да им окажа натиск. Не се съмнявах, че ако се върна в кралския двор, ще бъда в безопасност. Лиса щеше да ме закриля, дори и да не й бях добър приятел. Сидни беше права, че за нея нямаше подобни гаранции и дори управителят на хотела го намекна. Но ако беше госпожа Ивашков…