И се възправи сянка [bg]
- Автор: Бьюкенен Кол
- Серия: Сърцето на света #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-802-9
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «И се възправи сянка [bg]». Краткое содержание книги:
— Половината от проклетия мост!
Личният й лекар Клинт й беше обяснил с успокоителен тон, че това е за нейно добро. Ако помръднеше и един мускул на врата си, можеше да умре. Затова Сашийн лежеше в леглото, обездвижена с дървена шина, пристегната към главата и раменете й. Имаше треска, беше изнемощяла и се чувстваше малко глупаво.
Клинт й беше обяснил, че е била простреляна. Оловното топче частично се беше натрошило при преминаването през бронята, която защитаваше врата й, и въпреки че по-голямата част от него беше преминала през нея, той беше отстранил малко парче, заседнало в плътта й. Освен да й дава коагуланти и лекарства, които да я предпазят от отравяне на кръвта, той не можеше да стори нищо повече с онова, с което разполагаше.
— Ще живея ли? — шепнешком го беше попитала Сашийн, след като бе чула разясненията му.
Клинт беше сложил лепкавата си ръка върху нейната, макар тя почти да не я бе почувствала.
— Може би, ако стане чудо — мрачно й беше отвърнал той.
След това се бе усмихнал и беше поискал разрешението й да направи чудо, описвайки й как ще го стори.
Секунди по-късно лекарят се беше върнал с шишенце кралско мляко в ръка. Той внимателно свали превръзките от врата й и докато съветниците й я държаха, сипа няколко парещи капки в раната.
Сега в средата на палатката си, където ставаше силно течение и платнището плющеше от вятъра, а жреците и генералите спореха на висок глас, Сашийн се почувства спокойна и силна благодарение на кралското мляко, което все още циркулираше в кръвта й. Спореха какво да правят с нея, както и с настъплението на армията. Сашийн почти не слушаше думите им. За момент тя се загледа в пламъците на един от мангалите, раздухвани и трептящи от течението. Димът се събираше под покрива, преди да се процеди през някой от вентилационните отвори. Тя си помисли за Ку’ос, за дома и сина, който толкова скоро беше загубила. Но гласовете им ставаха все по-настоятелни и се превърнаха в какофония в главата й.
— Достатъчно! — заповяда тя с грачещ глас.
Изобщо не прозвуча както очакваше, но все пак ги накара да млъкнат.
— Матриарх — обади се старата й приятелка Суул и се завтече към леглото й. — Моля ви, не трябва да говорите.
— Млъкни, жено — сряза я Сашийн. — В момента ме бива единствено да говоря.
Суул се поколеба, след това се поклони и отстъпи няколко крачки назад. Сашийн поиска вода и уредникът Хийлас капна няколко капки върху сухите й устни.
— Спечелихме ли? — тихо го попита тя.
Старият жрец кимна, в очите му се четеше загриженост.
Тя се опита да говори възможно най-ясно.
— Генерале — обърна се към Спарус, който стоеше с лице към младия Романо, стиснал шлема си под мишница. Лицата и на двамата бяха почервенели.
Те се обърнаха към нея.
— Какво е положението ни?
— Матриарх — започна Спарус, след като кимна с глава, — Крийд се укри в Туме. Той евакуира гражданите и изгори моста, макар че успяхме да запазим едната му половина непокътната. Ще започнем да го строим отново по изгрев-слънце. В този момент леката ни кавалерия и частите за ръкопашни схватки обкръжават Кипящото езеро. Артилерията ни скоро ще заеме позиции. Падането на града е само въпрос на време.
— Тогава за какво е спорът?
Спарус погледна към земята със здраво стиснати устни.
— Генерал Романо?
Младият мъж настръхна. Той я погледна както вълк гледа ранената си плячка. Тя забеляза, че той не се поклони, и само за миг цялата й омраза към него се завърна с пълна сила.
— Матриарх.
— Кажете какво мислите.
— Нямаме представа колко време ще е нужно, за да падне Туме. Според местните водачи тази година зимата може да настъпи рано на островите. Тя ще ни създаде много неприятности, ако не успеем да превземем Бар-Кхос, преди да е дошла.
— И?
— Можем да продължим да настъпваме бързо към Бар-Кхос с половината армия. Сега нищо не може да се изпречи на пътя ни.
— Архгенерале?
Спарус избягваше да я погледне в очите. Клинт беше този, който заговори:
— Не можем да ви местим много във вашето състояние. Едно друсване по пътя може да ви убие.
Тя примигна срещу мъжа, чието лице се беше зачервило, и след това насочи поглед към Романо.