Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » И се възправи сянка [bg]
И се възправи сянка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

И се възправи сянка [bg]

Электронная книга - «И се възправи сянка [bg]». Краткое содержание книги:

Светият матриарх оплаква загубата на сина си и подготвя военна кампания срещу Свободните пристанища. Лично тя застава начело на манианската армия, която се отправя на завоевателен поход към Бар-Кхос, обсаден вече десет дълги години. Рьошунът Аш обаче има други планове за Сашийн. Воинът е твърдо решен да й отмъсти за престъпленията, които е извършила. Това обаче е в разрез с кодекса на рьошуните, които нямат право да извършват лично отмъщение. Докато Аш се бори със съвестта си, младият имперски дипломат Че е разкъсван от колебания за своя път. Той придружава войските на Свещената империя на Ман и става свидетел на тяхната безкомпромисност. Тя поставя под въпрос доктрината, която е учен да следва. Водят се ожесточени битки, които променят съдбата на много хора. Сред тях са Бан от Бар-Кхос, който оставя зад гърба си любимите си хора, за да се включи в отпора на силите на нашественика, затворникът Бул, който търси изкупление, като се присъединява към каузата на защитниците, младата проститутка Кърл, която вижда шанс за възмездие на бойното поле. Двете армии се сблъскват и всичко се променя.
1 ... 123 124 125 126 127 128 129 130 131 ... 191
Перейти на страницу:

— Половината от проклетия мост!

Личният й лекар Клинт й беше обяснил с успокоителен тон, че това е за нейно добро. Ако помръднеше и един мускул на врата си, можеше да умре. Затова Сашийн лежеше в леглото, обездвижена с дървена шина, пристегната към главата и раменете й. Имаше треска, беше изнемощяла и се чувстваше малко глупаво.

Клинт й беше обяснил, че е била простреляна. Оловното топче частично се беше натрошило при преминаването през бронята, която защитаваше врата й, и въпреки че по-голямата част от него беше преминала през нея, той беше отстранил малко парче, заседнало в плътта й. Освен да й дава коагуланти и лекарства, които да я предпазят от отравяне на кръвта, той не можеше да стори нищо повече с онова, с което разполагаше.

— Ще живея ли? — шепнешком го беше попитала Сашийн, след като бе чула разясненията му.

Клинт беше сложил лепкавата си ръка върху нейната, макар тя почти да не я бе почувствала.

— Може би, ако стане чудо — мрачно й беше отвърнал той.

След това се бе усмихнал и беше поискал разрешението й да направи чудо, описвайки й как ще го стори.

Секунди по-късно лекарят се беше върнал с шишенце кралско мляко в ръка. Той внимателно свали превръзките от врата й и докато съветниците й я държаха, сипа няколко парещи капки в раната.

Сега в средата на палатката си, където ставаше силно течение и платнището плющеше от вятъра, а жреците и генералите спореха на висок глас, Сашийн се почувства спокойна и силна благодарение на кралското мляко, което все още циркулираше в кръвта й. Спореха какво да правят с нея, както и с настъплението на армията. Сашийн почти не слушаше думите им. За момент тя се загледа в пламъците на един от мангалите, раздухвани и трептящи от течението. Димът се събираше под покрива, преди да се процеди през някой от вентилационните отвори. Тя си помисли за Ку’ос, за дома и сина, който толкова скоро беше загубила. Но гласовете им ставаха все по-настоятелни и се превърнаха в какофония в главата й.

— Достатъчно! — заповяда тя с грачещ глас.

Изобщо не прозвуча както очакваше, но все пак ги накара да млъкнат.

— Матриарх — обади се старата й приятелка Суул и се завтече към леглото й. — Моля ви, не трябва да говорите.

— Млъкни, жено — сряза я Сашийн. — В момента ме бива единствено да говоря.

Суул се поколеба, след това се поклони и отстъпи няколко крачки назад. Сашийн поиска вода и уредникът Хийлас капна няколко капки върху сухите й устни.

— Спечелихме ли? — тихо го попита тя.

Старият жрец кимна, в очите му се четеше загриженост.

Тя се опита да говори възможно най-ясно.

— Генерале — обърна се към Спарус, който стоеше с лице към младия Романо, стиснал шлема си под мишница. Лицата и на двамата бяха почервенели.

Те се обърнаха към нея.

— Какво е положението ни?

— Матриарх — започна Спарус, след като кимна с глава, — Крийд се укри в Туме. Той евакуира гражданите и изгори моста, макар че успяхме да запазим едната му половина непокътната. Ще започнем да го строим отново по изгрев-слънце. В този момент леката ни кавалерия и частите за ръкопашни схватки обкръжават Кипящото езеро. Артилерията ни скоро ще заеме позиции. Падането на града е само въпрос на време.

— Тогава за какво е спорът?

Спарус погледна към земята със здраво стиснати устни.

— Генерал Романо?

Младият мъж настръхна. Той я погледна както вълк гледа ранената си плячка. Тя забеляза, че той не се поклони, и само за миг цялата й омраза към него се завърна с пълна сила.

— Матриарх.

— Кажете какво мислите.

— Нямаме представа колко време ще е нужно, за да падне Туме. Според местните водачи тази година зимата може да настъпи рано на островите. Тя ще ни създаде много неприятности, ако не успеем да превземем Бар-Кхос, преди да е дошла.

— И?

— Можем да продължим да настъпваме бързо към Бар-Кхос с половината армия. Сега нищо не може да се изпречи на пътя ни.

— Архгенерале?

Спарус избягваше да я погледне в очите. Клинт беше този, който заговори:

— Не можем да ви местим много във вашето състояние. Едно друсване по пътя може да ви убие.

Тя примигна срещу мъжа, чието лице се беше зачервило, и след това насочи поглед към Романо.

1 ... 123 124 125 126 127 128 129 130 131 ... 191
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)