![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
— Хората трябва да знаят истината!
Лейтенантът се извъртя към човека, на когото бяха наредили да отговаря за обществените канали.
— Джаз. Я да видим какво можеш да ни намериш за този Голям приятел.
Един по един, на дузината работещи екрани се появиха картини на лигава розова плът в мрежи, пътища, изчезващи в мрака, маскирани фигури с очила, които вървяха, метнали на рамене окървавени лопати. Съвсем скоро стана ясно, че сцените са от един и същи филм, с коментар на Бет, но пуснат с различна скорост и от различен момент.
— Лойд, изглежда вече всички знаят. — Лейтенантът посочи протестиращите пред закусвалните, след което последва кратък репортаж за няколко бомбени атентата.
Замаян, Лойд направи опит да се изправи. Червените барети го разубедиха.
— Трябва да предприемем нещо!
Лейтенант Риков му се усмихна с мълчалива гордост.
— Лойд, попаднал си където трябва, момчето ми. Когато въпросът опре до действие, ние сме тези, които го правим.
Хората му се усмихнаха и закимаха доволно.
— Всичко е под контрол — добави той.
Лари наблюдаваше безпомощно как Лойд започва да трепери. Лойд не разбираше и думичка от това, което му говореха. Лейтенантът го прегърна през рамо и продължи:
— Защо не отидеш да вземеш един душ? След това можеш да подремнеш, а като си отпочинеш, ще дойдеш да се присъединиш към твоите приятели.
Часовите го повдигнаха и го отведоха. Лойд хвърли помътнял поглед към останките от екипа на Кстаска, приковани към пултовете си под заплахата на пушки и ултразвукови камшици.
— Лейтенант! Лейтенант! — извика той, колкото му глас държи. — По-добре помислете какво ще правите, когато това нещо се събуди!
„Трябва да направим нещо. Трябва да направим нещо.“ Докато погледите на всички бяха втренчени в Лойд, Лари си помисли, че може би това са единствените броени секунди, с които разполага. Той включи едновременно няколко канала. Скован от страх, с почти парализирани пръсти, той задейства сигнала за обща тревога и приближи устни до микрофона.
— Викам „Водно конче“! Викам „Водно конче“! Таламусът е превзет! До всички томбоси, обадете се, мътните ви взели…
— Капрал! — кресна лейтенантът.
Пропука пистолет. Лари се просна върху пулта. От темето му се виеше струйка дим.
Лейтенантът направи театрална пауза, давайки възможност станалото да окаже своето въздействие. След това попита:
— Има ли и други с гениални идеи?
Тилтснирип Тилпнотуел често се отбиваше в апартамента на брат си, Ноптот’топлин. Двамата прекарваха приятни часове в прохладата на протеиновата вана.
— Пълни мехури, Тилтснирип — въздишаше доволно Ноптот’топлин.
— Пълни… мехури… Ноптот!
След това се потапяха тъй, че само очичките и ноздрите им да стърчат над зеленикавата повърхност. На Веспа, в епохата преди Великото избавление, Ноптот и брат му работеха в службата, където се получаваха молби и се издаваха разрешителни за официално отмъщение. Бяха прекарали безброй щастливи часове в обсъждане подвизите на техните бащи, дядовци и прадеди. Ала напоследък все по-често Тилтснирип отваряше дума за възлюбената си съпруга, покойната Ирскораитуен, и братята дружно ронеха киселинни сълзи.
По-късно, увити в кърпи, те зашляпаха нагоре по стълбите и навестиха всеки един от членовете на семейството в неговата стая. Какво врещене само се чуваше! „Чии-чии-чии! Чии-чии-чии!“ Какъв безкраен парад от нови нокти, нови белези и мънички, гугукащи бебчета. Веспанците се разположиха на пода и оставиха на дребосъците да лазят върху тях, да ближат сладникавите секрети от жлезите им и да подлагат на не съвсем безболезнени експерименти пръстите на краката им.
— Завиждам ти, Ноптот — обяви Тилтснирип. — За щастливите часове, които можеш да прекарваш сред твоите любимци.
— Не толкова щастливи, колкото тези, които прекарвам в твоята компания, Тилт — изпъшка доволно Ноптот’топлин.
— А сега, да пием за гордите бащи — предложи Тилтснирип.
Зад стоманената решетка клечаха двама перки от първо поколение, облечени в дънкови гащеризони. Бяха увлечени в някаква дивашка игра, за която се изискваха пет напълно запазени ашици и човешка челюст. Единият бе нахлупил омазнена бейзболна шапка, с надпис „ДВ8“. Често се случваше да промушва ръка през решетките и да подканя присъстващите в стаята с думите: „Хайде сегиз, не-не. Пуши ДВ8, пуши, смучи.“