Деца от кръв и кости [bg]

— Ела с мен в Лагос.

Насилвам се да отворя очи и не съм сигурна дали съм чула добре.

— Какво?

— Ако това, което искаш, е свобода, върни се с мен в Лагос. Чувствам се сякаш съм се гмурнала в ледените езера на Ибадан, един дълбок шок ме измъква от фантазиите ни. Свят, където Инан е просто момче в красив кафтан, маг, а не принц.

— Обеща да не заставаш на пътя ми…

— И ще спазя това обещание — прекъсва ме Инан. — Но, Зели, не става въпрос за това.

Около сърцето ми започват да се издигат стени, стени, които знам, че той може да усети. Инан се дръпва назад и плъзга ръце от гърба ми към лицето ми.

— Когато върнеш магията, благородниците ще се борят с всички сили, за да ви спрат. Нападението ще се случва отново и отново. Войната няма да свърши, докато едно цяло поколение в Ориша не умре.

Поглеждам надолу, но дълбоко в себе си знам, че е прав. Това е причината страхът да не си отива, причината да не мога истински да празнувам. Зу е създала един рай, но когато магията се върне, мечтата ще свърши. Магията няма да ни донесе мир.

Ще ни даде само шанс да се борим.

— Как връщането ми в Лагос ще разреши всичко? — питам аз. — Дори и в този момент баща ти иска главата ми.

— Баща ми е изплашен. — Инан поклаща глава. — Той е заблуден, но страхът му е оправдан. Единственото, което монархията е видяла, е разрухата, която могат да донесат маговете. Те никога не са виждали нещо като това. — Той посочва към лагера, лицето му е огряно от толкова надежда, че усмивката му наистина свети в нощта. — Зулейка е създала това за една луна, а в Лагос вече има повече божници, отколкото където и да било в Ориша. Само си представи какво можем да постигнем с възможностите на монархията зад гърба ни.

— Инан… — понечвам да възразя, но той прибира кичур коса зад ухото ми и плъзга палец надолу по шията ми.

— Ако баща ми можеше да види това… да види теб…

При докосването му всичко в мен потреперва, избутвайки съмненията ми. Притискам се към него, жадна за още.

— Той ще види онова, което ти показа на мен. — Инан ме прегръща силно. — Днешните магове не са маговете, с които се е бил той. Ако построим колония като тази и в Лагос, той ще разбере, че няма от какво да се страхува.

— Това селище е оцеляло само защото никой не знае къде е. Баща ти никога няма да позволи магове да се събират някъде другаде, освен оковани на пазара.

— Няма да има избор. — Инан ме притиска по-силно и в гласа му за първи път се забелязва искрица неподчинение. — Когато магията се върне, той няма да има силата да я отнеме. Независимо от това дали в началото е съгласен с мен или не, с времето ще разбере кое е най-доброто. Можем да се обединим като единно кралство за първи път. Двамата с Амари ще ръководим промяната. Можем да го направим, ако ти си до нас.