Деца от кръв и кости [bg]

— Какво правиш, в името на небесата?

— Влез вътре и ти — смее се той. — Време е да видя как танцуваш.

— Пийнал си повече огогоро — смея се аз.

— А ако и аз вляза? — пита Тзеин. — Ако аз го направя, ще дойдеш ли и ти?

— Абсолютно не.

— Обещаваш ли?

— Тзеин, казах не…

Той скача в кръга, стряскайки танцьорката и принуждавайки цялата тълпа да отстъпи назад. Един дълъг миг не помръдва, оглеждайки всички с престорено сериозно изражение. Но когато в песента прозвучават роговете, Тзеин се впуска във вихрен танц. Той се тресе и подскача, сякаш в дрехите му са пропълзели огнени мравки.

Разсмивам се толкова силно, че едва дишам и се вкопчвам в божника до мен, за да се задържа на краката си. Всяко движение, което Тзеин прави, предизвиква нови одобрителни възгласи и тълпата от зрители нараства двойно.

Той разтърсва рамене и пада на земята, а танцуващото момиче се включва отново, въртейки се в кръга. Кожата ми настръхва при движенията й, защото от всяко поклащане и завъртане струи съблазън. Тя приковава в него закачлив поглед, който ме кара да направя гримаса. Защо се учудвам? С тази негова топла усмивка, силна внушителна фигура…

Мазолести ръце се сключват върху китките ми. Големи ръце. Ръцете на Тзеин.

— Тзеин, не!

Неговата дяволитост побеждава страха ми и преди да разбера какво става, аз се озовавам в центъра на кръга. Замръзвам като парализирана, когато безброй очи се вперват в мен. Обръщам се да избягам, но Тзеин ме държи здраво и ме завърта пред очите на всички.

— Тзеин! — изпищявам аз, но ужасът ми преминава в смях, който не мога да спра.

Когато двамата започваме да се движим, през тялото ми преминава вълна и двата ми леви крака някак улавят ритъма на музиката. За момент тълпата изчезва и аз виждам само него — усмивката му, добрите му кафяви очи.

Мога да живея цяла вечност така, въртейки се и смеейки се в прегръдката на сигурните му ръце.