![Изтръгнати от корен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/1/iztrgnati-ot-koren-bg-download.jpg)
Изтръгнати от корен [bg]
- Автор: Новик Наоми
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Екслибрис
- ISBN: 9786197115284
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изтръгнати от корен [bg]». Краткое содержание книги:
„Магията в тази книга е напълно правдоподобна и ти се струва, че и ти можеш да направиш заклинанията“. Урсула Ле Гуин, автор на Землемория
„Фантастична, вълнуваща, изпълнена с дълбока, тъмна магия…моментална класика“. Лев Гросман, автор на Магьосниците
„Да четеш тази книга е сякаш пак си намерил любим стар пуловер, познат и обичан“. Маги Стийвотър
„Омагьосваща във всички значения на тази красива стара дума“. Робин Хоб
Щом нападателите изчезнаха, Алоша се обърна и хвърли ножовете си срещу мъжете, които се опитваха да убият Каша. Остриетата проникнаха дълбоко в гърбовете им и оттам се вдигнаха облаци дим на злото. Те също паднаха — първо единият, после другият.
След смъртта им в стаята се възцари странна тишина. Пантите на гардероба изскърцаха и аз подскочих от звука. Вратата леко се открехна и Каша се обърна назад: Сташек се опитваше да надникне навън с уплашено личице, стиснал малкия си меч в ръка.
— Не гледай. — Каша дръпна една пелерина от гардероба — дълга, пищна дреха от червено кадифе. Покри главичките на децата с нея и ги прегърна. — Не гледайте — повтори тя и ги притисна към себе си.
— Мама — каза малкото момиченце.
— Тихо — смъмри я момченцето с треперещо гласче. Аз покрих уста с двете си ръце, за да сподавя риданието си.
Алоша дишаше тежко и мъчително, по устните й избиваше кръв. Тя се свлече до леглото. Спуснах се към нея, но тя ми направи знак да не приближавам.
— Хатол — изрече тя и привлече поразяващия меч от въздуха. После ми го подаде. — Каквото и да има в Леса — каза тя с пресипнал шепот, — намери го и го убий. Преди да е станало късно.
Смутено го поех. Алоша се свлече на пода, още докато ми го подаваше. Коленичих до нея.
— Трябва да повикаме Върбата — казах.
Тя едва поклати глава.
— Върви. Изведи децата оттук. В замъка не е безопасно. Тръгвайте.
После отпусна глава на леглото и затвори очи. Гърдите й се повдигаха и спускаха много плитко.
Станах, разтреперана. Знаех, че е права. Чувствах го. Кралят, кронпринцът, сега и принцесата. Лесът искаше да убие всичките — добрите крале на Алоша, а заедно с тях и магьосниците на Полния. Погледнах мъртвите войници с росийски униформи. Марек отново щеше да обвини Росия. Щеше да сложи короната и да поеме на изток, а след като пожертваше цялата ни армия, убивайки колкото може повече росийци, Лесът щеше да погълне и него, за да остави страната ни разпокъсана и обезглавена.
Отново бях в Леса, под неговите корони и зоркия поглед на онова студено, омразно присъствие. В стаята настъпи мимолетна тишина, само колкото да си поеме дъх. Каменните стени и слънчевата светлина не значеха нищо. Очите на Леса ни следяха. Лесът беше тук.
Глава 25
Увихме се в разпокъсаните пелерини на мъртвите войници и хукнахме, оставяйки кървави дири след себе си. Бях прибрала меча на Алоша в странното му място — заклинанието й бе отворило специален джоб в света, в който да го държа. Каша носеше момиченцето, аз стисках Сташек за ръка. Спуснахме се по стълбището и на площадката се разминахме с двама мъже, които ни изгледаха озадачено и намръщено, но ние не спряхме, а бързо свихме зад ъгъла и се озовахме в тесния коридор към кухните, където слугите сновяха напред-назад. Сташек се опита да се отскубне.
— Искам татко! — каза той с треперещ глас. — Искам чичо Марек! Къде отиваме?
Не знаех. Просто бягах; знаех само, че трябва да се махнем надалеч. Лесът беше пръснал твърде много семена навсякъде около нас; те бяха нападали тихо по земята, но сега връзваха плодове. Нямаше сигурно място, щом покварата живееше в кралския замък. Принцесата беше решила да заведе децата при родителите си, в Жидна. Океанът е неподатлив на покварата бе казала Алоша. Но все пак и в Жидна растяха дървета; Лесът щеше да преследва децата до самия бряг.
— Към кулата — казах аз. Не го направих съзнателно, думите сами излязоха от устата ми като виковете на Сташек. Жадувах за застиналото спокойствие в библиотеката на Саркан, за едва доловимата миризма на подправки и сяра в лабораторията му, за тесните коридори, за чистите линии и пустотата. Кулата се издигаше висока и Самотна срещу планините. Лесът не я беше достигнал. — Отиваме в кулата на Змея.
Някои от слугите забавяха крачка и ни оглеждаха. По стълбите се чуха стъпки, които ни настигаха; мъжки глас извика авторитетно:
— Ей, вие там!
— Дръж се за мен! — казах на Каша.
Допрях ръка до стената на замъка и прошепнах заклинанието, за да преминем през нея в кухненските градини, където изненадахме един градинар, коленичил в пръстта. Втурнах се между редиците с бобови стъбла, Сташек беше доловил страха ми и тичаше след нас с широко отворени очи, а Каша ни следваше по петите. Стигнахме до външната стена от дебели тухли и преминахме и през нея. Камбаните на замъка забиха тревога, но ние продължавахме да бягаме сред пръски кал по стръмния склон към Вандалия.