![Прокобата на Господаря Гад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/6/prokobata-na-gospodarya-gad-bg-download.jpg)
Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
Стражът обясни:
— Така я намерихме. Понякога може да говори, миг по-късно — не може.
Щом го чу, Лора се насили жестоко, отхвърляйки казаното от него.
— Аз съм Лора… от старейшините в дървеното поселище. Съгледвачите ни сигурно са били избити. Аз съм Лора, аз съм Лора… Пазете се… — Гласът й премина в стон. — Ъън, ъън… — Паниката й изригна. — Паз… ъън, ъън! Паз… ъън. Аз съм Лора. Вие сте Владетелите. Вие трябва да… ъън, ъън.
Тя още се бореше, когато Томас огледа отряда. Всички се бяха вторачили в Лора. Вариол и Тамаранта се просълзиха.
— Някой да направи нещо — призова Томас покрусен. — Някой…
Лора стисна гърлото си със свободната си ръка и изпищя:
— Трябва да ме чуете!
Коленете й се подгънаха. Протал пристъпи към нея и я хвана, преди да падне. Със стряскаща сила стисна раменете й и я задържа права пред себе си.
— Спри! — заповяда той. — Не говори повече. Слушай ме и ми отговаряй с кимане на глава.
Очите й блеснаха с надежда и тя се успокои.
— А сега чуй — сдържано каза Върховният владетел, впил поглед в опустошените й очи. — Ти не си луда. Умът ти е ясен. Направили са ти нещо.
Тя закима енергично — „да“.
— Когато вашите хора са се опитали да избягат, ти си била пленена.
„Да.“
— И детето също.
„Да.“
— Направили са нещо и на него, нали?
„Да.“
— Знаеш ли какво му сториха?
Тя поклати глава — „не“.
— Едно и също ли ви сториха?
„Не.“
— Тъй… — въздъхна Протал. — Пленили са двама ви, вместо да ви убият. И носителят на знания сред Злотворните ви е въздействал.
Лора потрепери и кимна — „да“.
— Навредил ви е.
„Да.“
— Затова сега ти е трудно да говориш.
„Да.“
— Ту можеш, ту не можеш да говориш.
„Не.“
— Не?
Протал се замисли и Томас се намеси:
— По дяволите! Накарай я да пише.
Лора тръсна глава и вдигна свободната си ръка — трепереше неудържимо.
Протал отсече:
— Значи има неща, които не можеш да изречеш.
„Да.“
— Нападателите не искат да ни кажеш нещо.
„Да.“
— Ако е така… — Върховният владетел се поколеба, сякаш не вярваше на собствените си мисли. — Значи нападателите са знаели, че ще бъдете намерени — от нас или от други, които са дошли твърде късно да помогнат на дървеното поселище.
„Да.“
— И затова сте побягнали на юг към дървените поселища в Банян и каменните поселища край Южния хребет.
Лора кимна, но изражението й показваше, че не е схванал същината.
Протал се взря в нея и промърмори:
— В името на Седемте!… Това не ни помага. За такива въпроси и отговори е нужно време, а сърцето ми подсказва, че то не стига. Какво са сторили на момчето? Как е възможно нападателите да са знаели, че ние… че който и да е ще дойде? Какво ли е научила тя, щом носителят на знания се е боял да не бъде издадено? Не, трябва да измислим друг начин.
Томас зърна с ъгълчето на окото си Вариол и Тамаранта, които разстилаха одеяла близо до огъня. За миг се стъписа така, че вниманието му се откъсна от Лора. Беше доловил в очите им тъжно и чудато потайно изражение. Не го разгада, но незнайно защо си спомни, че те знаеха какво ще реши Протал за похода още преди той да стигне до решението си.
— Върховен владетелю… — неловко се запъна Биринер.
— Да? — промълви Протал, без да се обърне.
— Онзи младок, грейвлингас Торм, ме изпрати с дар от радхамерл. Едва не помислих, че ми се подиграва. Целебна глина…
— Целебна глина? — изненадано повтори Протал. — Имаш ли от нея?
— Разбира се. Не съм глупак, да знаеш. Поддържам я влажна. Торм се опита да ми обясни. Все едно нищо не знам.
Протал овладя нетърпението си и каза:
— Моля те, донеси я.
След малко Биринер му даде малко каменно гърне, пълно с влажната искряща глина.
— Внимавайте — предупреди ги Томас, споходен от скорошен спомен, — ще я приспи.
Но Протал не се поколеба. Загреба цяла шепа от глината, чиито златисти люспици уловиха светлината от огъня и догарящото дърво. Внимателно намаза челото, бузите и шията на Лора.