Наследството на Карл Велики [bg]

— Няма ли да ядем? — попита той.

— Знам, че сте ядосан, но аз съм тук, за да ви предложа споразумение — спокойно отвърна Изабел.

— Не, вие сте тук, за да ми заложите капан! — отсече той, хвърли мрачен поглед към сестрите и добави: — За пореден път!

— Ако разберем как да разчетем тази книга — нещо, което рано или късно ще се случи, — вие ще тръгнете ли за Антарктида?

— Не съм мислил толкова занапред.

— Искам да вземете със себе си дъщерите ми, както и Вернер и Улрих.

— Шегувате ли се? — развеселено я погледна Малоун.

— Говоря сериозно. Това е цената, която трябва да платите, за да узнаете точното място. Ако не го знаете, пътешествието ви ще бъде точно толкова безплодно, колкото и онова на Диц.

— В такъв случай предпочитам да не знам, защото е пълно безумие. Не говорим за някаква зимна екскурзия, а за Антарктида, едно от най-непристъпните места на света.

— Тази сутрин си направих труда и проверих. Температурата в базата „Халворсен“, която е доста близо до евентуалната ни цел, е минус седем градуса под нулата. Не е толкова лошо. А и времето е тихо.

— Но то може да се промени в рамките на десет минути.

— Говорите така, сякаш сте бил там — обади се Вернер.

— Наистина съм бил. И не го препоръчвам на никого.

— Мама вече ни обясни някои неща, Котън — намеси се Кристел и посочи към картата. — Те са се придвижвали към точно определено място. Не допускаш ли, че подводницата е някъде там, съвсем наблизо?

От този въпрос се страхуваше най-много. Защото отдавна си го беше задал. В доклада за издирването на НР-1А черно на бяло беше отбелязано последното известно местонахождение на подводницата: 73 градуса южна ширина и 14 градуса западна дължина, на около 150 мили северно от Кейп Норвегия. Тези координати със сигурност щяха го отведат при потъналата подводница. Но за да го направи, беше длъжен да се включи в играта.

— Предполагам, че ако приема споменатите спътници, няма да науча абсолютно нищо, преди да сме във въздуха — промърмори той.

— По-скоро след като кацнете — хладно отвърна Изабел. — Улрих притежава отлични навигационни умения, получени в ЩАЗИ. Ще ви бъде от голяма полза, когато стигнете до района.

— Недоверието ви ме съсипва — промърмори той.

— То е съвсем адекватно на вашето.

— Вероятно си давате сметка, че не мога да решавам кой ще участва в експедицията. За да стигна до там, ще ми трябва помощта на Пентагона. А те едва ли ще се съгласят да приемат външни хора.

Каменното лице на възрастната дама изведнъж се пропука в нещо като усмивка.

— Моля ви, хер Малоун. Прекрасно знам, че не сте толкова безпомощен. Дори напротив, убедена съм, че ще получите достатъчно пълномощия, за да осъществите тази експедиция.