Отровни думи [bg]

Всичко това и още много Жан Ги бе разбрал от проучванията на полицай Моран.

— Така е — отвърна Рор, докато внимателно наблюдаваше Бовоар и се чудеше накъде бие.

— Вие сте били председател на асоциацията няколко пъти — каза следователят на Рор, а след това се обърна към Хана: — Вие също.

— Не е чак такава чест, инспекторе — усмихна се домакинята. — Редуваме се. На ротационен принцип.

— Може ли да се каже, че познавате всички в местната чешка общност?

Съпрузите се спогледаха предпазливо и кимнаха.

— Значи трябва да познавате и жертвата. Бил е чех. — Бовоар извади снимката от джоба си и я сложи на масата. Но никой не я погледна. Всички от семейството се взираха в него. Изненадани. От това, че знае? Или от факта, че човекът е бил от Чехия?

И двете възможности се струваха вероятни на Жан Ги.

Рор взе снимката и се вгледа в нея. Поклати глава и я подаде на жена си.

— Вече сме я виждали и ще ви кажем същото, което казахме и на полицай Лакост. Не го познаваме. Дори да е бил чех, не е идвал на никоя от сбирките ни. Не се е свързвал с нас. Разбира се, ще трябва да разпитате и останалите.

— Правим го — увери ги Бовоар и пъхна снимката в джоба си. — Колегите разговарят с други членове на вашата общност в този момент.

— Това да не е ксенофобия? — попита Хана Пара. Вече не се усмихваше.

— Не, разследване е. Ако жертвата е от чешки произход, нормално е да разпитаме в чешката общност, не смятате ли?

Телефонът иззвъня. Хана се приближи до него и погледна дисплея.

— Ева е. — Вдигна и заговори на френски, като обясни, че при нея е служител на Sûreté; не, тя също не е разпознала човека на снимката. Да, и тя била изненадана, че е чех.