Отровни думи [bg]

— Не, не — усмихна се Терез. — Жером се дразнеше, защото той е единственият истински бог, а Жилбер отказваше да се преклони пред него.

И тримата се разсмяха, но усмивката на пенсионирания лекар помръкна първа.

— Много опасен човек е този Венсан Жилбер. Мисля, че наистина има божествен комплекс. Мегаломан. Страшно умен. Онази книга, която е написал…

— „Същество“ — вметна Гамаш.

— Да. Била е внимателно обмислена, всяка дума е изчислена така, че да създаде определен ефект. И трябва да призная, че е успял. Повечето хора, които са я чели, му вярват. Че най-малкото е велик човек, а може би дори светец.

— Ти май не си толкова убеден.

Доктор Брюнел изсумтя подигравателно:

— Единственото му чудо е, че успя да убеди всички в светостта си. Което си е истински подвиг, като знам какво говедо е всъщност. Дали му вярвам? Не.

— Е, време е за моята новина — прекъсна ги Терез Брюнел и се изправи. — Ела с мен.

Гамаш я последва и остави Жером да си играе с шифъра. Кабинетът ѝ бе затрупан с вестници и списания. Терез седна пред компютъра си, размърда бързо пръсти по клавиатурата и на екрана се появи снимка. На нея се виждаше дърворезба, която изобразяваше корабокрушение.

Инспекторът придърпа един стол и се вгледа.

— Да не би да е…

— Поредната скулптура? Oui. — Жената се усмихна като фокусник, който току-що е извадил по особено ефектен начин заек от нищото.

— Отшелника ли я е направил? — Гамаш се извъртя на стола и погледна колежката си. Тя кимна. Детективът отново се взря в екрана. Дърворезбата изглеждаше сложна. От едната страна беше разбитият кораб, после имаше гора, а от другата страна се строеше миниатюрно село. — Дори на снимката изглежда като жива. Виждам мъничките човечета. Дали са същите хора, изобразени и в другите скулптури?

— Предполагам. Но не мога да открия уплашеното момче.

Гамаш претърси с поглед селото, кораба на брега, гората.

Нищо. Какво ли го бе сполетяло?

— Трябва да се доберем до тази дърворезба — настоя главният инспектор.

— Намира се в частна колекция в Цюрих. Свързах се с мой познат, собственик на галерия в Швейцария. Много влиятелен човек. Обеща, че ще се опита да помогне.

Арман Гамаш познаваше комисар Брюнел добре и знаеше, че е най-разумно да не я притиска за информация относно връзките ѝ.

— Не само заради момчето — обясни той. — Трябва да разберем какво е написано отдолу.

Като другите статуетки и тази на пръв поглед изобразяваше идилична и мирна сцена. Но нещо дебнеше под повърхността. Някакво безпокойство.

И все пак дървените човечета изглеждаха щастливи.

— Има и още една. Намира се у колекционер в Кейптаун.

Екранът примигна и се появи друга снимка на дърворезба.

Заспало или мъртво, едно момче лежеше на склона на планината. Гамаш си сложи очилата, приближи се и присви очи:

— Трудно е да се каже, но предполагам, че е същият юноша.

— И аз — потвърди комисар Брюнел.

— Дали е мъртъв?