![Отровни думи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/3/otrovni-dumi-bg-download.jpg)
Отровни думи [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-376-5
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Отровни думи [bg]». Краткое содержание книги:
— Вие също.
— Иска ми се наистина да беше така — усмихна се инспекторът.
Колкото и невероятно да бе, Клара като че ли се чувстваше по-добре. Слезе от колата и вместо да влезе вкъщи, спря по средата на улицата и после бавно тръгна. Да обикаля селския площад. Вървя, вървя, вървя, докато краят срещна началото и тя се върна там, откъдето бе започнала. Докато вървеше, си мислеше за Емили Кар. И за подигравките, които бе изтърпяла от собственици на галерии, критици и публика, които твърде много се бояха да отидат там, където тя е искала да ги отведе.
По-дълбоко. И още по-дълбоко в дивото.
Накрая Клара се прибра у дома.
Късно през нощта в Цюрих един колекционер взе в ръце странната дървена фигурка, за която бе платил толкова много пари. Бяха го уверили, че е велико произведение на изкуството, както и отлична инвестиция, което бе по-важното.
Първо я сложи в дома си, но жена му го помоли да я премести. Някъде по-далеч. Затова я занесе в частната си галерия. Всеки ден сядаше с чаша коняк в ръка и се любуваше на шедьоврите. Картини на Пикасо, скулптури на Роден и на Хенри Мур135.
Но погледът му все се връщаше на веселата малка статуетка, гората и щастливите хора, които строяха село. Отначало му доставяше удоволствие, но вече му се струваше плашеща. Размишляваше дали да не я премести отново. Този път в някой килер.
Когато брокерът му се обади по-рано през деня и попита дали е съгласен да я изпрати обратно в Канада заради някакво полицейско разследване, колекционерът отказа. Все пак скулптурата беше инвестиция. А и нямаше как да го принудят. Не бе извършил нищо нередно, пък и юрисдикцията им не се простираше до Швейцария.
Брокерът обаче му предаде две молби от полицията. Знаеше отговора на първата, но все пак взе статуетката и погледна гладката ѝ основа. Никакви букви, никакъв подпис. Нищо. Но другият им въпрос звучеше нелепо. Все пак се опита. Тъкмо се канеше да върне скулптурата на мястото ѝ и да изпрати имейл, че не е открил нищо, когато нещо светло сред тъмните борове привлече погледа му.
Вгледа се по-отблизо. Там, вдън гората, далеч от селото, намери онова, което търсеха полицаите.
Малка дървена фигурка. Младеж, още почти дете, който се спотайваше между дърветата.
Глава тридесет и първа
Свечеряваше се. Полицай Лакост си беше тръгнала, а инспектор Бовоар и полицай Моран докладваха как е минал денят им.
— Бяхме у Пара, у Кменикови, у Мацку. Обиколихме цялата чешка общност — заяви Бовоар. — Никакъв резултат. Никой не е познавал Отшелника, не са го виждали преди. Всички бяха чували за онзи цигулар…
— Мартину — вметна Моран.
— … защото бил известен чешки композитор, но никой не го е познавал.
— Обадих се в института „Мартину“ и проучих миналото на чешките семейства — докладва Моран. — Наистина са бежанци от комунистическия режим, както казват. Нищо повече. Даже май спазват закона повече от останалите граждани. Нямат никакви връзки с Мартину.
Бовоар поклати глава. Лъжите го дразнеха, но истината като че ли го ядосваше още повече. Особено когато беше неудобна.
— Какво е твоето впечатление? — попита Гамаш младежа, който хвърли поглед към инспектор Бовоар, преди да отговори.
— Мисля, че цигулката и нотите нямат нищо общо с хората от местната чешка общност.
— Може би си прав — съгласи се възрастният детектив, защото знаеше, че трябва да проверят много празни пещери, преди да намерят убиеца. Може би това бе една от тях. — А семейство Пара? — попита, макар да знаеше какъв отговор ще получи. Ако имаше нещо обещаващо, заместникът му щеше вече да е казал.
— Миналото им е чисто — потвърди Бовоар. — Но…
Гамаш изчака.
— Сториха ми се някак нащрек, сякаш се отбраняваха. Изненадаха се, че убитият е бил от Чехия. Всички бяха изненадани.
— Какво мислиш? — попита началникът му.
Жан Ги уморено прокара ръка по лицето си:
— Не мога да сглобя пъзела, но според мен всички тези неща са свързани.
— Смяташ, че има връзка? — настоя главният инспектор.
— Нима е възможно да няма? Жертвата е от Чехия, нотните листове и безценната цигулка — също, а в околността има голяма чешка общност. Има голяма вероятност двама души от нея да са намерили колибата. Освен ако…
— Да?
Бовоар се приведе и сключи нервно длани върху масата:
— Ами ако грешим? Ако убитият не е бил чех?
— Искаш да кажеш, че Оливие ни е излъгал? — предположи Гамаш.
Заместникът му кимна:
— Излъга ни за всичко останало. Може да го е казал, за да ни отклони от следите, за да прехвърлим подозрението върху някой друг.
135
Хенри Мур (1898-1986) — английски художник и скулптор, модернист. — Б.пр.