Отровни думи [bg]

Бовоар намали скоростта и след още няколко завоя паркира пред дома на семейство Пара. Пред погледа му имаше само стъкло. Отразеното слънце блестеше тук-там по огледалната повърхност, на места в нея се оглеждаха небето, облаците, птиците, горите, далечните планини и една малка бяла камбанария. Храмът на Трите бора се открояваше върху фасадата на тази красива сграда, която отразяваше целия околен свят.

— Хващате ме на излизане. Бях тръгнал на работа — заяви Рор, когато им отвори.

Поведе Бовоар и Моран през обляната в светлина къща. Подовете бяха от полиран бетон. Твърд и солиден. Придаваха усещане, че къщата е много сигурна и стабилна, но в същото време тя сякаш се рееше във въздуха.

— Merde — прошепна младият инспектор, когато влезе в просторното помещение, което съвместяваше кухня, трапезария и дневна. Три от стените бяха стъклени и създаваха впечатление, че сякаш не съществуват граници между този и онзи свят. Между вътре и вън. Между гора и дом.

Къде другаде да живее един чешки дървар, ако не сред дърветата? В дом, изтъкан от светлина.

Хана Пара стоеше пред мивката и подсушаваше ръцете си, а Хавък отсервираше чиниите от масата след обяда. Ухаеше на супа.

— Не си ли на работа в бистрото? — обърна се Бовоар към младежа.

— Днес имам прозорец между двете смени. Оливие ме попита дали имам против.

— И ти?

— Дали имах против? — Отидоха да седнат край дългата трапезна маса. — Не. Мисля, че е доста напрегнат.

— Що за шеф е? — попита Бовоар и забеляза, че Моран изважда тефтерчето и химикалката си. Инспекторът бе заръчал на по-младия полицай да го направи. Това стряскаше заподозрените, а Жан Ги ги харесваше стреснати.

— Чудесен е, но пък имам само баща ми като база за сравнение.

— Това пък какво трябва да значи? — намеси се Рор.

Бовоар се вгледа в ниския набит мъж. Дали не проявяваше признаци на агресия? Но явно ставаше въпрос за вътрешна шега, която само членовете на семейството разбираха.

— Поне Оливие не ме кара да работя с триони, брадви и мачете.

— Шоколадовата торта и сладоледът на Оливие са много по-опасни. С брадвата поне знаеш, че трябва да си внимателен.

Бовоар осъзна, че тези думи са много точни, що се отнася до разследването. Онова, което изглеждаше заплашително, не беше такова. Чудесното на вид също не беше красиво по същество.

— Искам да ви покажа снимка на убития.

— Вече сме я виждали. Полицай Лакост ни я показа — обади се Хана.

— Искам да погледнете още веднъж.

— Защо, инспекторе? — попита жената.

— Вие сте чехи.

— И какво от това?

— Знам, че сте тук от известно време — продължи Бовоар, като пренебрегна въпросите ѝ. — В околността са имигрирали и много други ваши сънародници.

— В района има сплотена чешка общност — съгласи се Хана.

— И то толкова голяма, че дори имате Чешка асоциация. Срещате се веднъж месечно и си правите колективни вечери, на които всеки носи някаква храна.