![Отровни думи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/3/otrovni-dumi-bg-download.jpg)
Отровни думи [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-376-5
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Отровни думи [bg]». Краткое содержание книги:
— Мина ми през ума, но смятам, че по-скоро не. Забелязваш ли нещо в тази скулптура, Арман?
Главният инспектор се отпусна назад и си пое дълбоко въздух, за да освободи напрежението, което усещаше. Притвори очи, сетне пак ги отвори. Но не погледна към изображението на монитора. Искаше да го почувства.
След миг вече знаеше, че Терез Брюнел е права. Тази скулптура беше по-различна. Авторът несъмнено бе същият, но един съществен елемент се различаваше.
— Липсва страхът.
Терез кимна:
— Има само покой. Удовлетворение.
— Дори любов — добави Гамаш. Копнееше да държи в ръце статуетката, дори му се искаше да я притежава, макар да знаеше, че е невъзможно. И за пореден път почувства онова леко притегляне на желанието. На ненаситната страст. Знаеше, че никога не би действал под влияние на такива емоции. Но други кора нямаше да се поколебаят. Скулптурата си заслужаваше да я притежаваш. Струваше му се, че това се отнася и за останалите — Какво научи за тях? — попита.
— Продадени са чрез женевска компания. Познавам я добре. Много дискретна, работи само с отбрани клиенти.
— Колко е взел за тях?
— Продали са седем. Първата преди шест години. Купена е за петнайсет хиляди. Цените след това са се покачвали и са стигнали до триста хиляди за последната. Продадена е миналата зима. Моят познат твърди, че по негова преценка би могъл да получи поне половин милион за следващата.
Гамаш ахна удивено:
— Човекът, който ги е продал, сигурно е спечелил стотици хиляди.
— Аукционната къща в Женева взема солидна комисиона, но аз направих едно бързо изчисление. Продавачът трябва да е спечелил около милион и половина.
Мислите на Гамаш запрепускаха. И изведнъж се сблъскаха с един факт. Или по-точно твърдение:
Изхвърлях ги. В гората. Когато си тръгвах към къщи, ги изхвърлях сред дърветата.
Изрекъл го бе Оливие. И за пореден път бе излъгал.
„Глупав, глупав човек“ — помисли си инспекторът. Обърна поглед към екрана на компютъра и към момчето, което лежеше по гръб върху планинския склон и почти го милваше.
„Възможно ли е“ — запита се детективът.
Дали всъщност Оливие го бе направил? Дали бе убил Отшелника?
Един милион долара бяха силен мотив. Но защо ще убива човека, който му е осигурявал произведенията на изкуството?
Не, имаше още нещо, което Оливие не им беше казал. И ако Гамаш искаше да открие истинския убиец, беше крайно време да научи истината.
„Ех, защо Габри е шибан педал? — мислеше си Клара. — И гейтак. И защо аз съм такава шибана страхливка?“
— Да, същият — чу се да казва, сякаш бе извън тялото си. Навън се беше стоплило, но художничката се загърна по-плътно с палтото си, докато стояха на тротоара.
— Мога ли да те закарам донякъде? — попита Дени Фортен.
Докъде? Клара не знаеше къде е Гамаш, но имаше номера на мобилния му телефон.
— Ще се оправя, благодаря.
Стиснаха си ръцете.
— Това ще е много важна изложба и за двама ни. Страшно се радвам за теб — каза галеристът приятелски.
— Има още нещо. Габри. Приятел ми е.
Почувства как Фортен отпусна ръка и освободи дланта ѝ. Но все още се усмихваше.
— И не е педал, нито гейтак.
— Не е ли? Изглеждаше ми като обратен.
— Ами, да, обратен е. — Художничката усети, че сама започва да се обърква.
— Какво искаш да кажеш, Клара?
— Нарече го педал и гейтак.
— Да, и?
— Просто ми се стори, че не е никак мило.
Сега вече се чувстваше като ученичка. Думи като „мило“ не се използваха често в арт средите. Освен като обида.
— Нали не се опитваш да ме цензурираш?
Гласът на Фортен прозвуча като петмез. Клара усещаше как думите му залепват за нея. А погледът му, който само преди няколко мига беше внимателен и грижлив, сега бе твърд. Излъчваше предупреждение.
— Не, просто споделям, че се изненадах и че не ми харесва, когато някой обижда приятелите ми.
— Но той е гейтак и педал. Самата ти го потвърди.
— Казах, че е обратен. — Бузите ѝ пламтяха и навярно бе червена като домат.
— Ох — въздъхна Фортен и поклати глава, — разбирам. — Изгледа я с тъга, сякаш тя беше болна животинка. — Все пак си селско момиче. Прекарала си твърде много време на онова забутано място, Клара. Това е ограничило кръгозора ти. Стараеш се да не кажеш нещо неподходящо, а сега се опитваш и да ми затвориш устата. Политическата коректност е опасно нещо, Клара. Творецът трябва да разбива границите, да бута стени, да предизвиква, да шокира. Ти не си готова да го правиш, нали?
Художничката стоеше и го гледаше. Не можеше да проумее какво се опитва да ѝ каже.