Отровни думи [bg]

— Не може ли просто да спрем успоредно на друга кола? — попита комисар Брюнел.

— Ако искаме да ни обезглавят, може.

Жената изсумтя, но не възрази. Най-накрая паркираха и се върнаха пеша по улица „Шербрук“ до галерия „Хефел“, където се спряха пред бронзовата скулптура. Гамаш я беше виждал и преди, но никога не се бе заглеждал.

Мобилният му телефон завибрира.

— Pardon — извини се на колежката си и вдигна.

— Обажда се Клара. Питах се дали скоро ще приключите.

— След няколко минути. Добре ли сте? — поинтересува се Гамаш. Гласът ѝ трепереше, звучеше разстроена.

— Всичко е наред. Къде можем да се срещнем?

— На улица „Шербрук“ съм, точно пред галерия „Хефел“

— Знам я. Мога да дойда до няколко минути. Нали няма проблем? — Изглежда, нямаше търпение да се махне от града.

— Идеално. Тук съм.

Главният инспектор прибра телефона си и се съсредоточи върху скулптурата. Тихо закрачи около нея, докато Терез Брюнел го наблюдаваше с леко развеселено изражение.

Детективът се взираше в бронзова фигура в почти реален размер, която изобразяваше невзрачна жена на средна възраст, застанала права до кон. Край нея имаше куче, а на гърба на коня — маймуна. Когато стигна пак до мястото, където го чакаше комисар Брюнел, Гамаш спря.

— Това ли е woo?

— Не, това е Емили Кар. Скулптурата е на Джо Фейфърд и се казва „Емили и приятели“.

Гамаш се усмихна и заклати глава. Разбира се, че беше тя. Сега вече я разпозна. Тази жена — едра, ниска и грозновата — беше една от най-забележителните канадски художнички. Талантлива и с богата фантазия, Емили Кар бе творила предимно в началото на XX век и бе починала отдавна. Но нейните творби ставаха все по-значими и влиятелни.

Детективът се взря в бронзовата жена. Тук изглеждаше по-млада, отколкото на мътните черно-бели снимки, които бе виждал. На тях почти винаги бе с грубовати, почти мъжки черти, сама в гората. Не беше усмихната, не изглеждаше щастлива.

Тук обаче беше щастлива. Може би някакво странно хрумване на скулптора.

— Чудесна е, нали? — обади се комисар Брюнел. — Обикновено Емили Кар изглежда мрачна. Идеята на този творец да я изобрази щастлива е блестяща според мен. Явно се е чувствала така само около животните си. Ненавиждала е хората.

— Каза, че си намерила woo. Къде?

Инспекторът беше разочарован и не вярваше, че комисар Брюнел е права. Нима бе възможно една отдавна починала художничка от другия край на континента да има нещо общо със случая?

Терез Брюнел се приближи до скулптурата и положи ръката си с красиво поддържан маникюр върху маймуната.

— Това е Ву, неотлъчният спътник на Емили Кар.

— Woo е маймуна?

— Обожавала е всички животни, но най-много Ву.