Градината на Рама [bg]

— Ние с Олаф излизаме навън да изпушим по цигара и да глътнем по още едно уиски — рече Кати, когато двойката доближи Патрик. — Защо не дойдеш с нас?

— Вече закъсняхме, Кати — отвърна Патрик. — Нали казахме, че ще си бъдем у дома в дванадесет и половина.

Шведът потупа снизходително Патрик по гърба.

— Хайде, момче. Отпусни се. Сестра ти и аз се забавляваме чудесно.

Олаф беше вече пиян. Лицето му се беше зачервило от алкохола и танците. Той посочи към отсрещната страна на помещението.

— Виждаш ли онова момиче с червената коса, бялата рокля и големите цици? Името й е Бет и е горещо парче. Цяла вечер те чака да я поканиш на танц. Не щеш ли да те представя?

Патрик поклати глава.

— Виж какво, Кати… Искам да си тръгвам. Седях тук търпеливо…

— Още половин час, бебчо — прекъсна го Кати. — Ще изляза за малко навън, после ще се върна за няколко танца. Й след това веднага си тръгваме. Нали?

Тя целуна Патрик по бузата и се отправи заедно с Олаф към вратата. По уредбата на гимнастическия салон пуснаха бърз танц! Очарован, Патрик наблюдаваше как младите двойки се движат в такт с басовия ритъм на музиката.

— Не танцуваш ли? — запита го един млад мъж, който заобикаляше претъпкания дансинг плътно притиснат до стената.

— Не. Никога не съм опитвал.

Младият човек изгледа странно Патрик. После спря и се усмихна.

— Ами да, ти си от семейство Уейкфийлд… Здрасти, казвам се Брайън Уолш. Аз съм от Уисконсин, в средата на Съединените щати. Моите родители трябва да положат тук началото на университета.

Откак бяха пристигнали на забавата преди няколко часа, Патрик не бе разменил нито дума с друг, освен с Кати. С радост се здрависа с Брайън Уолш и двамата си побъбриха приятелски няколко минути. Брайън, който беше наполовина готов с дипломната си работа по компютърно инженерство, когато родителите му бяха избрани за колония Лоуел, беше двадесетгодишен и единствено дете в семейството. Освен това изпитваше страхотно любопитство към преживяванията на своя събеседник.

— Кажи ми — запита той Патрик, когато и двамата започнаха да се поотпускат — наистина ли съществува мястото, дето му викат Пресечната точка на орбитите? Или е част от някаква фантасмагория, съчинена от МКА?

— Не е — отвърна Патрик, забравил, че от него се очаква да не обсъжда тези неща. — Орбиталният възел съществува. Баща ми твърди, че това е междузвездна станция за обработка.

Брайън се разсмя непринудено.

— Значи някъде там край Сириус се намира гигантски триъгълник, построен от неизвестен свръхвид? И неговото предназначение е да им помогне да изучават другите същества, които пътешестват в Космоса? Това е най-фантастичната история, която някога съм чувал. В действителност почти всичко, което ни разказа майка ти на онази открита среща, не беше за вярване. Ще призная обаче, че съществуването на тази космическа станция и технологическото ниво на роботите наистина правят историята й правдоподобна.