Гравитационна дъга [bg]

— Майната му — прошепва Слотроп. Единственото познато му заклинание и общо взето универсално за всякакви случаи при това. Хилядите миниатюрни рококо повърхности разсейват шепота му. Може пък да се промъкне тук през нощта — не, не през нощта, а някога по друго време, с кофа и четка — и да напише МАЙНАТА ВИ в балончето излизащо от устата на една от онези мънички розови пастирки там…

Той се оттегля заднешком към вратата, сякаш половината, неговата коремна половина, е поразена от величествено сияние: отстъпва, но с лице към страховитото и същевременно желано Присъствие.

Навън Слотроп тръгва към кея, сред търсачи на забавления, пикиращи бели птици и непрестанно пръскащи от небето лайна на чайки. Както си вървя решително и дръзко през Булонския лес…416 И по рефлекс отдава чест на всеки срещнат униформен, не му трябват неприятности, опитва се да бъде невидим… и всеки път отпуска ръка още по-нелепо от преди. От морето стремително се носят облаци. И тук ни следа от Галопа.

Призраци на рибари, стъклодухачи, търговци на кожи, проповедници-ренегати, планински патриарси и долинни политикани отстъпват лавинообразно от Слотроп, чак до 1630 година, когато губернаторът Уинтроп пристига в Америка с „Арбела“, флагмански кораб на една голяма пуританска флотилия, на който първият американски Слотроп бил помощник-готвач или нещо подобно — ето, „Арбела“ и цялата й флотилия се връщат в разгънат строй, вятърът ги засмуква отново на изток, изпитите с хлътнали бузи и кривогледи от напрежението Божии създания наведени през пределите на неизвестността към дълбоките черни падини и благоволението на зъби, твърде различни от млечните кътници на херувими, докато старите кораби се отдалечават от Бостънското пристанище и продължават обратно през Атлантика, чиито течения и големи вълни прииждат надигат се и отпускат наопаки… изкупление за всеки помощник-готвач имал някога късмета при изненадващите резки наклони на палубата да се хързулва и пада, когато яхнията за нощната вахта се засмуква от само себе си от настилката и от възмутените обувки на по-избраните, плъзга се като фонтан назад в калайдисания котел, а помощник-готвачът става олюлявайки се, и бълвочът, на който се е подхлъзнал, руква обратно в повърналата го уста…417 Фокус мокус препаратус! Тайрън Слотроп отново е англичанин! Обаче това съвсем не прилича на изкуплението, което въпросните Те имат предвид…