Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Но всеки от тях усеща кривата, безпогрешно. Това е параболата. Вероятно им е идвало наум един-два пъти, досещали са се, но отказвали да повярват, че всичко винаги и вкупом е вървяло към онзи скрит в небето изчистен силует, към онзи необещаващ изненади, нови възможности или завръщане необратим силует. И все пак те непрекъснато се движат под него, запазени несъмнено за собствените му черно-бели лоши новини, сякаш той е Дъга, а те са негови деца…
Тъй както фронтът на Войната се отдалечава от тях, и казиното остава все по-назад в тила, водата е все по-замърсена и цените се повишават, пристигащите в отпуск служители стават все по-шумни и непрекъснато готови да демонстрират своята невъздържана грубост — в тях няма абсолютно нищо от стила на Галопа, от навика му да танцува когато е пиян, неговата привидна суетност, и срамежливи благородни пориви да заговорничи, макар и периферийно при всяка възможност, против властта и равнодушието… Нито дума не се чува за него. Слотроп усеща липсата му, не просто като съюзник, а като присъствие, доброжелателност. Докато прекарва своя спокоен отпуск тук, на френска земя, той продължава да вярва, че вмешателството е временно и бюрокрацията, що се отнася до изпратени съобщения и оформени заповеди, е досадна неприятност, която ще приключи със завършването на Войната, толкова добре бяха оплевили, разорали и засели плодородната прерия на мозъка му и го бяха субсидирали, за да не отглежда каквото му скимне…
Няма писма от Лондон, няма дори вести от ПОЧИТ. Всичко е загубено. Един ден Теди Блоут просто изчезна: други конспиратори, подобно на кордебалет ще се появяват и скриват зад Катье и сър Стивън, с танцова стъпка, всички с еднакви Корпоративни Усмивки, размножаването на тези лъскави многознайници би трябвало да го заслепи според Тях, да отвлече вниманието му от това, което Те му отнемат, неговата лична карта, служебното му досие, миналото му. Е, майната му… да. Той няма нищо против. Повече го интересува, а понякога и малко тревожи, какво изглежда добавят. В даден момент, очевидно по прищявка, макар че откъде да знае човек, Слотроп решава да си пусне мустаци. За последен път е бил с мустаци на 13 годишна възраст, бе изпратил поръчка до онази „Джонсън Смит“426 за пълен „комплект мустаци“, 20 различни модела от Фу Манчу до Граучо Маркс. Изработени от черен картон с ченгелчета, които се пристягат вътре в носа. След известно време ченгелчетата се овлажняват от просмуканите в тях сополи, омекват и мустаците падат.
— Какъв модел? — пита Катье, едва мустаците му започват да прорастват.
— Тип „негодник“ — отвръща Слотроп. И пояснява, че има предвид подрязани, тесни и злодейски.
— Не, такива мустаци ще ти придадат отблъскващ вид. Защо не си пуснеш модел „добряк“?
— Но добрите хора не ходят с мус…
— Съвсем не е така. Какво ще кажеш за Уайът Ърп?
На което човек може да възрази, че Уайът съвсем не е бил толкова добричък. Но това е все още епохата на Стюарт Лейк, преди настъплението на ревизионистите, и Слотроп наистина вярва в онзи Уайът427. Един ден генерал Уайвърн428 от техническия отдел на ВКСЕК429 идва и вижда мустаците.
— Краищата им са клюмнали — отбелязва той.
— И на Уайът Ърп също — пояснява Слотроп.
— И на Джон Уилкс Бут430 също мустаците му са били увиснали — възразява генералът. — Какво ще кажеш на това?
— Той е бил лош човек — отговаря Слотроп след кратък размисъл.
— Точно така. Та защо не ги засучеш нагоре?
— Имате предвид по английски. Е, опитах. Но сигурно е било от времето или нещо друго, обаче старите парцали все висят и-и-и се налага да отхапвам крайчетата им. Много досадна работа.
— Отвратителна — съгласява се Уайвърн. — Следващият път, когато идвам, ще ти донеса специален восък за мустаци. Правят го горчив, за да обезкуражат онези, които имат навика да дъвчат крайчетата на мустаците.
И тъй, докато мустаците растат, Слотроп ги търка с восък. Всеки ден има по нещо ново от тоя вид. Катье неизменно е там, напъхана от Тях в леглото му като 5-центова монетка под възглавницата в награда за неговия периодично възобновяващ се американизъм, в последно време невинни предни резци-и-боготворящи-Майката-кътници току-що оставени като потракващи следи назад в Казиното. Поради някаква своеобразна причина, след всяко учебно занятие той се надървя здравата. Х-м-м, това е доста странно. Нищо особено еротично няма в четенето на набързо преведени от немски и откъслечно копирани наръчници даже и няколко спасени от полските нелегални от клозетите на учебния полигон в Близна, изпоцапани с автентични есесовски лайна и пикня… или в запаметяването на коефициенти на превръщане, инчове в сантиметри, конски сили в Pferdestärke431, рисуването по памет на схеми и изометрии на заплетения лабиринт на тръбопроводите за подаване на гориво, окислител, пара, кислородна вода и калиев перманганат, клапани, отдушници, резервоари — има ли нещо сексуално в това? Но така или иначе, след всяко занятие Слотроп излиза страшно надървен, страхотен вътрешен натиск… отчасти това е временно умопомрачение, предполага той и отива да търси Катье, ръце що пълзят като раци по гърба му и писукащо шумолене на копринени чорапи притиснати в тазовите му кости…
426
Фирмата Джонсън Смит Къмпани, тогава базирана в Рейсин, щата Уисконсин (а понастоящем в Брейдънтън, щата Флорида) изпълнява доставки по пощата на широк асортимент модерни стоки. — Б.пр.
427
Животът на легендарния Уайът Ърп (1849–1929) шериф на Тумстоун, Аризона бил описан от Стюърт Лейк (1889–1964) в книгата му „Уайът Ърп, пограничен шериф“ (1931). В биографията на Уайът Ърп има множество факти говорещи за неговата алчност и корумпираност, но Лейк предпочита да се придържа към легендата за „добрия“ Уайът, човек на бързите и решителни действия, „предводител в авангарда на онези решителни, смели и самоуверени пионери, които проправят пътя на империята през пустинята“ като междувременно се забърква в непочтени и съмнителни сделки за доброто на всички. По-късните историци, наречени от автора „ревизионисти“, гледат не така благосклонно на Уайът Ърп. У нас той е известен от филмите „Тумстоун“ и „Уайът Ърп“. — Б.пр.
428
Wivern (англ.) — в хералдиката това е двукрак крилат дракон с бодлива опашка. Изобразен е на герба на Уелс. — Б.пр.
429
Върховно Командване на Съюзническия Експедиционен корпус. — Б.пр.
430
Джон Уилкс Бут (1838–1865) — убиецът на американския президент Ейбрахам Линкълн. — Б.пр.
431
Pferdestärke (нем.) — конска сила. — Б.пр.