Гравитационна дъга [bg]

— Предполагам, четивото е извън задължителната студентска програма.

— Той има ли разрешение за достъп?

— Има — свивайки рамене Катье се усмихва на Додсън-Трък.

— Значи кратка пауза от работата по проследяването на радиоуправлението на „Телефункен“424. От онова „Хавай І“. Да знаете нещо по въпроса?

— Само колкото да ми е любопитно откъде са изнамерили това име.

— Името ли?

— Звучи поетично, като инженерно-техническа поезия… навежда на мисълта за Haverie, авария, ако нямате нищо против. Вие разбира се знаете за наличието на двата издатъка, симетрично разположени спрямо зададения азимут или курсов ъгъл на ракетата… и hauen, което означава да удряш някого с мотика или сопа… — вече отплеснал се в лично негово индивидуално пътешествие, усмихнат неадресирано, вмъква популярния военновременен израз ab-hauen, технически похвати за бой с тояга, селяшки хумор, фалическа комедия датираща още от древна Гърция *…

Първият импулс на Слотроп е да се върне към четенето на комикса и да види какво замисля онзи Плас, ала нещо в този човек, въпреки членството му в заговора, го кара да се вслушва… наивност, може би опит да демонстрира приятелско отношение по единствения достъпен за него начин, да сподели това, което го интересува и направлява, любовта към Словото.

— Е, може да е само пропаганда на Оста. Нещо свързано с Пърл Харбър.

Сър Стивън се замисля над тези думи, видимо доволен. Нима Те са го избрали заради всичките му там влюбени в словото пуритани, които се мандахерцат от родословното дърво на Слотроп? И сега Те опитват да отклонят неговия мозък и читателския му поглед също? Понякога Слотроп наистина успява да открие съединител между себе си и Тяхната желязно-бронирана машина някъде много нависоко на края на механическа предавка, за чиито очертания и устройство е способен само да гадае, съединител, който той може да разкачи и след това да усети цялата инерция на своето движение, истинската си безпомощност… и това също не е чак толкова неприятно. Странна работа. Слотроп е почти сигурен, че каквото и да искат Те, няма да му се наложи да рискува живота си или дори по-голямата част от своите удобства. Обаче не може да нагоди който и да е от тези компоненти в стройна последователна схема, няма как да свърже някой като Додсън-Трък с такава като Катье…

Прелъстителка-и-наивник, става, играта не е чак толкова лоша. Минимум преструвки. Той не вини Катье: истинският враг е някъде в Лондон, а и такава й е работата. Тя умее да бъде гъвкава, приспособима, дръзка и мила, а той предпочита да бъде на топло тук с нея, отколкото да мръзне отново под Блица. Но понякога… твърде нематериално и неуловимо и няма за какво да се захванеш, на лицето й неконтролируемо се появява угнетително за него изражение, той даже го сънува многократно усилено и всяващо истински страх: ужасяващата вероятност и тя също да е била измамена. Също толкова жертва колкото и той — нещастно, окаяно, необяснимо безперспективно изражение…