Гравитационна дъга [bg]

— Приклещих те най-после на това дърво! — вика Слотроп.

Първо трябва да скочи на дървото, после може лесно да се катери по него като по стълба. Попаднал в короната, сред задушливата листосветлина, Слотроп разполага с ограничена видимост само до няколко клона наоколо. Обаче дървото се клати и той предполага, че крадецът е там някъде. Усърдно продължава да се катери, а чаршафът се закача и разпаря, иглички бодат кожата му, кората го дращи. Заболяват го стъпалата. Скоро се задъхва. Постепенно конусът зелена светлина се стеснява, става по-ярък. Близо до горния край Слотроп забелязва, че стволът е прорязан наполовина от трион или подобен инструмент, ала не спира да помисли какво може да означава това, докато не стига до самия връх и там прегръща здраво клатещото се стъбло, любува се на прекрасната гледка към пристанището и морския нос, синьото море, белите зайчета на вълничките, надигащата се откъм хоризонта буря, отминаващите в далечината човешки темета. Брей. По-надолу по стъблото прозвучава пращене от започнало да се троши дърво и от своето крехко гнездо той усеща вибрациите.

— А-а-а, ехей…

Гаден подлец. Катерил се е надолу по дървото, а не нагоре! Сега стои там долу и гледа! Те са знаели, че Слотроп ще избере посоката нагоре, а не надолу — точно така, разчитали са именно на този проклет американски рефлекс, лошите, когато ги гонят, винаги лазят нагоре — а защо нагоре? и са прерязали почти докрай стъблото, и-и-и-и сега…

Те? Те?

— Е — въздъхва Слотроп, — по-добре ще е да… — Почти в същата секунда върхът на дървото се разцепва напълно и с рязко скърцане и свистене, вихрушка тъмни клони и иглички понася надолу сякаш раздробения на хиляди падащи остри частици Слотроп, който отскача от клон на клон и опитва да задържи лилавия чаршаф над главата си като парашут. У-ф-ф. Н-н-х-х. По средата на сгромолясването към земята, почти на нивото на терасата, той случайно поглежда надолу и вижда там множество униформени старши офицери и пухкави дами в бели батистени рокли и окичени с цветя шапки. Те играят крокет. Съдейки по всичко Слотроп ще се приземи някъде сред тях. Той затваря очи и опитва да си представи тропически остров, обезопасена стая, където такова нещо не би могло да се случи. Отваря ги миг преди се блъсне в земята. В тишината, преди още да успее да констатира някаква болка, прокънтява силно тракане от удар на дърво по дърво. Ярко жълта раирана топка се изтърколва с подскоци на около сантиметър от носа на Слотроп и изчезва, последвана секунда по-късно от гръмки поздравления, възторжени дами, звуци от идващи към него стъпки. Изглежда той, у-у-х-х, малко е понавехнал гърба си, обаче не изпитва особено желание да се размърда. След малко небето бива закрито от лицата на някакъв генерал и Теди Блоут, с любопитство втренчени в него.