Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
И така Слотроп се носи из ярко осветените и хаотично оживени игрални зали, ресторанта и малките му частни спътници, нарушава тет-а-тет уединения, сблъсква се с келнери, и накъдето да погледне вижда само непознати. И ако ти е нужно съдействие, е, аз ще помагам… Гласовете, музиката, размесването на картите стават все по-шумни, по-угнетителни, и най-после той отново е в игрална зала „Химлер“, препълнена сега, искрят бижута, лъщи кожа, спиците на рулетката се въртят почти невидими, и тук го удря пресищането, всичките тези игри, прекалено много, прекалено много игри: гъгнивият натрапчив глас на невидимо крупие, messieurs, mesdames, les jeux sont faits419, идващ от Забраненото Крило внезапно го заговаря направо, затова че цял ден Слотроп бил играел срещу невидимото Казино, навярно все пак е залагал своята душа — ужасен той се обръща, изскача отново на дъжда навън, където електрическите огньове от казиното, лумнали с пълна възпламеняваща мощ се отразяват със заслепяващ блясък от лъскавия паваж. Вдигнал яка, с нахлупена до ушите фуражка на Блоут, повтаря през минута мамка му, разтреперан, с болки в гърба от онова падане от дървото, той се препъва напред в дъжда. Изпитва усещането, че ще се разплаче. Как всичко това се обърна тъй бързо срещу него? Приятелите му, стари и нови, всичко до последното листче хартия и последната дреха свързващо го с това, което е бил, просто е заличено, изчезнало. Как е възможно да приема охотно и благосклонно възникналото положение? Едва доста по-късно, изтощен, хремав, замръзнал и жалък в сковаващата го подгизнала вълнена униформа, той се замисля за Катье.
Връща се в казиното около полунощ, нейният час, топурка бавно и тежко нагоре и оставя мокри стъпки след себе си, шумен като перална машина — спира пред нейната врата, дъждът се оттича на килима, и не смее дори да почука. И нея ли са отвлекли? Кой чака зад вратата и какви механични или свръхестествени средства са донесли Те с Тях? Но Катье го е чула и отваря вратата, а усмивката й е с трапчинки на бузите и укорителна задето Слотроп е толкова мокър.
— Тайрън, липсваше ми.
Той свива рамене, конвулсивно, безпомощно, като опръсква и двамата.
— Това е единственото място, където знаех, че мога да дойда.
Усмивката й бавно се отпуска. И тогава Слотроп плахо пристъпва прага, в невъзможност да определи дали това е врата или висок прозорец и влиза в нейната дълбока стая.
□ □ □ □ □ □ □
Свежи утрини на качествена здравословна похот, отворени към морето ранни жалузи, ветрове навлизащи с тежкото потъркване на палмови листа, в пристанището морските свине изскачат със задъхано хриптене на повърхността и слънцето.
— Уф-ф — пъшка Катье, някъде изпод купчината техни батисти и брокат, — Слотроп, прасе такова.
— Грух, грух, грух — бодро отвръща Слотроп. Отблясъци от морето танцуват по тавана, къдрици дим се издигат над цигари от черния пазар. Отчитайки ясната светлина в тези утрини, в лъкатушещия нагоре цигарен дим и неговите извивки, криволици и нежно избледняване до пълна прозрачност могат да бъдат открити някакви форми на грациозност…
В определени часове пристанищната синева ще се отразява в гледащата към морето бяла фасада и капаците на високите прозорци отново ще бъдат затворени. По тях ще затрепти проблясваща мрежа от образи на вълни. По това време Слотроп ще е станал от сън, натъкмен в британска униформа, и ще нагъва кроасани и кафе, и вече ще напредва в опреснителния курс по технически немски език, или ще опитва да разтълкува теорията за устойчивите траектории на ракетния полет420, или едва ли не с върха на носа ще проследява някои германски принципни електросхеми, където резисторите приличат на индукционни бобини, а индукционните бобини изглеждат като резистори *2…
— Много чудновати дивотии — мърмори, след като вече е проумял схемата — защо им е трябвало да я прокарват по такъв заобиколен начин? За маскировка ли?
— Припомни си твоите древногермански руни — подсказва сър Стивън Додсън-Трък, който е от ОПР421 към Министерството на външните работи и говори 33 езика, включително английски, със силен оксфордски празнодумен акцент.
— Моите ’кво?
— О, този символ за индукционна бобина случайно много наподобява древноскандинавската руна за „S“ тоест sol, която означава „слънце“ — изречено със стиснати устни, сякаш го измъчва някакво мозъчно гадене. — Нейното старо високонемско название е sigil.422
419
Госпожи и господа, залозите са направени (фр.). — Б.пр.
420
Тези траектории подразбират използването на външни стабилизатори за постигане на устойчив полет. — Б.пр.
421
Отдел за политическо разузнаване. — Б.пр.
422
При желание за повече информация, виж „Тевтонска митология“ (изд. 1835 г.) от Якоб Грим (1785–1863). — Б.пр.