Гравитационна дъга [bg]

— Ще отида да го потърся — смотолевя той, отстъпвайки през вратата, а униформата му стяга много на кръста и се издува като балон около задника му. Трябва да се примириш, приятел, още дълго време ще бъде така…

Започва от бара, където разговаряха снощи. Той е празен с изключение на един полковник с огромни засукани мустаци и фуражка, който седи вдървено и надуто пред нещо голямо, газирано и съскащо, мътно и гарнирано с бяла хризантема.

— В Сандхърст не са ли те учили да отдаваш чест? — крещи офицерът. — Това смотано ПЗКО414 сигурно е пълно с нацисти. — След мигновено колебание Слотроп козирува. Никакъв барман наоколо. Не помни какво е… — Е?

— Всъщност, аз съм а-а-а-американец, а униформата я взех назаем само и, ами-и, търсех един лейтенант, по-точно лейтенант Мъкър-Мафик…

— Ти си какво? — реве полковникът, и междувременно къса със зъби листенца от хризантемата. — Що за нацистка тъпотия е това, а?

— Ами-и, благодаря ви — Слотроп напуска бара заднешком, козирувайки отново.

— Просто невероятно! — следва го ехото по коридорите към игрална зала „Химлер“. — Нацист!

Тук са кънтящите простори от червен махагон, зелено сукно, висящи халки от тъмнокафяво кадифе, напуснати по време на обедното затишие. На масите лежат ветрилообразно аранжирани дългоръки лопатки за събиране на пари. Сребърни звънчета с абаносови дръжки са обърнати с отворите надолу върху червено-кафявия фурнир. Около масите акуратно са подредени празни кресла в стил Ампир. Обаче някои са по-високи от другите. Това вече определено не са повърхностни и видими признаци за игра на случайността. Тук е налице друго начинание, по-истинско от онова и не толкова състрадателно и систематично укривано от хора като Слотроп. Кой седи на по-високите столове? Имат ли Те имена? Какво лежи на Техните гладки сукнени повърхности?