Гравитационна дъга [bg]

Той разклаща две възглавници и я наблюдава.

— Още една крачка и… — киска се тя.

Слотроп се хвърля и я блъска в задника, при което тя, естествено, го удря със сифона. Възглавницата експлодира в едно мраморно бедро, лунната светлина в стаята се задъхва от пух и пера, а скоро и с мъгла от пулверизираните струи сода. Слотроп опитва да хване сифона. Хлъзгавото момиче се измъква и кляка зад един стол. Слотроп задига от скрина гарафата с бренди, отпушва я и двукратно запраща звездообразно оформени прозрачни кехлибарени пръски през цялата стая, видими на лунната светлина и извън нея, които я плисват около шията, между черните зърна на гърдите и надолу по хълбоците.

— Ах, копеле! — отново го удря тя със сифона.

Докато двамата се гонят из спалнята бавно падащите пера полепват по кожите им, нейното нашарено тяло все отстъпва, на тази светлина то често, дори отблизо, остава невидимо. Слотроп непрекъснато се препъва в мебелите.

— Само да те докопам!

В този момент тя отваря вратата към хола, скача вътре и я затваря, така че тичащият Слотроп се блъска в нея, отскача, изругава мамка му, отваря вратата и установява, че Катье размахва пред него голяма червена жакардова покривка за маса.

— Какво е това? — пита Слотроп.

— Магия! — вика тя и хвърля покривката върху него, отчетливо нагънатите дипли се разпростират мигновено във въздуха като червени кристални разломи. — Гледай внимателно и ще видиш как един американски лейтенант изчезва в ръцете ми.

— Я стига с тези номера — Слотроп се бъхти, размахва отчаяно ръце и крака, опитва да се измъкне навън. — Как да гледам внимателно, когато съм тук вътре. — Той не може да намери никаква пролука и го обхваща лека паника.

— Точно това е идеята — внезапно тя се озовава вътре до него, устните й върху зърната на гърдите му, ръцете й пърхат в косата на тила му, придърпват го бавно към пухкавия килим. — Ах, синигерчето ми!

— Хей, къде си го виждала това? Помниш ли когато той ляга с-с-с оная коза?411

— О, не питай… — Този път ебането е бързешком, спонтанно, незлобливо и добре съгласувано, и двамата са леко сънливи, покрити с лепкави пера… след изпразването лежат притиснати един в друг, прекалено втечнени, за да се движат, м-м-м, дамаска и ресни, толкова е уютно и червено тук, съвсем като в утроба… Слотроп, свит, обгърнал краката й в своите, с кур настанен спокойно в топлата гънка между бузите на нейния задник, опитва най-добросъвестно да диша през носа, и двамата заспиват.

Чуруликане на птици, шум от течаща вода на горния етаж и отразеното от морето утринно слънце, проникнало през листата на палмата отвън пред прозореца и почервеняло след преминаването през покривката за маса, разсънват Слотроп. За минута той остава да лежи докато се разбуди напълно, без махмурлук, все още като външен свидетел на собственото си участие в някакъв плодотворен кръговрат от завръщания и отпътувания. Жизнена и топла, Катье лежи с тяло леко огънато в S притиснато в неговото S и започва да се размърдва.