Игри за милиарди [bg]

— Работим по въпроса. Предупредих те, че трябва подготовка и време. Ще стане скоро — обеща той.

Последва пауза. Марти затвори очи. Надяваше се Уолтърс да е приключил.

Най-накрая дойде и въпросът, който Марти не искаше да чуе:

— Къде е Уайли сега?

— Защо питаш?

— Защото Уайли не се оказа готов да сътрудничи, както се надявахме. Безпокоим се Дженсън да не се свърже с него. Кажи ми, че го наблюдавате както трябва.

Последва още една продължителна пауза, този път от страна на О'Нийл.

— Той… мисля, че изчезна.

— Повтори! Не чух добре?

— Съжалявам, Мич. Вчера, след като напусна вашата сграда, отиде в центъра, паркира в обществен паркинг и се изгуби.

— Надявам се, че се шегуваш, О'Нийл. Само че не ми е до смях.

— Истина е, Мич. — Той млъкна, за да овладее гласа си. — В началото изглеждаше нормално. Че временно сме го изпуснали. Сега обаче мислим друго. Уайли е планирал бягството си от дълго време.

— Защо мислиш така?

— Не е трудно да се досетиш. Имаме номерата на кредитните му карти, телефоните му и банковите му сметки още отпреди седем месеца. Изобщо не ги е използвал. Банковите му сметки са изпразнени по електронен път вчера. Изчезнал е безследно.

Извън себе си от яд, Уолтърс започна да ругае. О'Нийл отдалечи слушалката от ухото си.

— Това не помага никак — каза той на Уолтърс след известно време.

— Уволнен си — сряза го Уолтърс.

— Не бъди глупав, Мич. Не можеш да ме уволниш точно сега. Имаш нужда от мен повече от всякога, за да върна нещата към нормалния им ритъм.

Чу тежкото дишане на директора в слушалката. По линията прелетяха още няколко сподавени ругатни и заплахи, но не прозвучаха убедително, а по-скоро напомняха на халосни патрони, изстреляни след капитулация пред лицето на грозната реалност.

— Намери Уайли! — изрева заплашително Уолтърс. — Направи каквото трябва и го намери!

— Няма да е лесно. Той е умен и както ти казах, се е подготвил добре. Имам обаче предложение.

— Какво?

О'Нийл обясни плана си. Бе отличен и Уолтърс веднага го прие.