![Игри за милиарди [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/7/igri-za-miliardi-bg-download.jpg)
Игри за милиарди [bg]
- Автор: Хейг Брайан
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-246-6
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Игри за милиарди [bg]». Краткое содержание книги:
„Брайън Хейг, наричан още „Джон Гришам във военна униформа“ умее да поддържа напрежението до последната страница. А финалът определено предполага, че за феновете ще има и очакваното продължение“. Уошингтън Поуст
— Сър! — извика „репортерът“ като по сигнал. — Вярно ли е, че полимерът е изобретен от някой друг?
Педерсън се престори, че въпросът го дразни. Сключи вежди. Вторачи се в един конкретен микрофон. Опита всячески да създаде впечатлението, че отговаря под натиск.
— Да, така е — отвърна той мрачно. — Сред възможностите, които проучваме, е някой да ни е измамил.
Тълпата журналисти притихна.
Същият „репортер“, мургав мъж с голям нос, попита:
— Казвате, че е измама?
— Нека кажем, че е възможно някой да е извършил някакви нередности. Някои от документите, които ни бяха представени, когато купувахме фирмата, открила полимера, сега изглеждат… хммм… съмнителни.
— Искате да кажете променени или фалшифицирани?
— За да стигнем до дъното, издирваме двама души — Джак Уайли и Пери Арван.
— Твърдите ли, че сте били измамени?
— Не съм казал подобно нещо. — Кратка, добре премерена пауза: би ли могъл да се изрази по-ясно? Сякаш го крещеше с цяло гърло от покривите на сградите, така че да го чуе всеки идиот наоколо. — Казвам само, че търсим тези двама души, за да ни помогнат да изчистим някои неясноти. Всъщност поради важността на въпроса предлагаме награда от пет милиона долара на всеки, който ни помогне да ги открием. Повтарям, имената са Джак Уайли и Пери Арван. Снимките им са публикувани на сайта на корпорацията ни и всеки, който се интересува от наградата, може да ги види там.
Джак понечи да се разсмее, но импулсът много бързо беше задушен от още по-силен — да се качи на първия самолет и да замине за Бразилия или някъде другаде. Където има гъста и непроходима джунгла, благосклонно настроени съдебни власти и възможност да изчезне завинаги.
Вместо това той грабна един от подредените пред него мобилни телефони и проведе поредния кратък разговор с адвоката си.
27
Смяташе се, че Даниъл Белуедър има най-добър шанс да се справи. Ако не беше той, нямаше надежда. Някога беше вършил същата работа, беше носил същите тежки отговорности, беше врял и кипял в същия, подобен на тенджера под налягане кабинет. И когато решеше да направи нещо, умееше да бъде доста чаровен по един твърд, нетърпящ компромиси начин.
Кабинетът на министъра на отбраната учтиво, но упорито отклоняваше опитите на Капитол Груп да си уреди лична среща във връзка с полимера. Бяха извадили цялата артилерия, дори най-голямото оръдие. Бившият президент Били Кантор се беше обаждал два пъти. И на него му бе казано учтиво, но твърдо да стои настрани.
Двайсет милиарда от годишните приходи на Капитол Груп бяха свързани с други договори за отбраната. Загубата на полимера щеше да е катастрофа, но нещата можеха да се влошат още повече. Последното, което Капитол Груп можеше да си позволи, беше избухването на шумен скандал и евентуалната възможност фирмата да влезе в черния списък на Пентагона. За пръв път в историята на фирмата немислимото беше на хоризонта — фалит или поне драстично свиване, продажба на печеливши активи, уволнение на половината директори и намаляване на доходите на останалите до смешни размери.
И така, в последната минута Капитол Груп брои 400 хиляди за маса на годишната вечеря на клуб „Гридайрън“ — голямо събитие, организирано за вашингтонските знаменитости, на което можеха да се съберат в предполагаемо дружелюбна атмосфера, в която да изоставят партийните боричкания и да се надсмиват над себе си.
Нормалната цена за маса беше 200 хиляди долара, но Капитол Груп не можеше да рискува. Имаха някои много съществени очаквания.
Голямата черна лимузина остави Белуедър и група по-нисши служители пред изискания вход на хотел „Хилтън“. Слязоха на тротоара и забързаха по стъпалата, за да ги видят час по-скоро как се движат сред хората с влияние в сегашната администрация. Фоайето беше пълно с медийни звезди, политици, лобисти, знаменитости, дипломати, членове на кабинета и всички те се блъскаха и полагаха усилия да изглеждат по-важни от останалите. Голяма група репортери се бяха събрали вън и се опитваха да зърнат богатите, известните и силните, а може би и да се доберат до някоя и друга безценна информация.
За нещастие сочните слухове за възможния скандал бяха изпреварили гостите от Капитол Груп. Белуедър бързо се отегчи от хладните кимвания и несръчни извинения. Само допреди седмица щяха да го обсаждат амбициозни държавни чиновници, готови на всичко, за да си уредят приятно гнезденце за следващия живот. Извиненията много скоро станаха жалко предсказуеми: „О, ето го Джим… трябва да го поздравя“ или „Мехурът ще ми се пръсне! Трябва да отида да изпусна струята.“ И изчезваха.