Игри за милиарди [bg]

— Няма да отговаряме — изсумтя Кастил, като се вторачи в Джоунс. — Искаме да дойдат адвокатите ни.

Лейтенантът пристъпи напред.

— Предполагам, вече сте наясно как се играе тази игра. Все пак ще ви дам някои съвети. Ченгетата мразят адвокатите. Нали знаете какво имам предвид? Като влязат тук и цялата ни благосклонност ще изчезне. Разбира се, могат да дойдат и да говорят вместо вас, но споразуменията далеч няма да са така сладки.

— Да ги разделим и да видим кой е готов да даде показания още сега — предложи Мия. Насочи лакиран нокът към Кастил и Филипс. — Отведете ги в различни стаи и вижте кой иска да говори.

Изведоха ги. Кастил попадна в спалнята, Филипс — в малката кухня.

Мия и едно униформено ченге, което явно имаше слабост към щангите, останаха заедно с посърналия Джоунс в малката дневна. Мълчаха. Нито дума, дори шепот. Джоунс като че ли не можеше да откъсне поглед от шарката на килима на пода. Сърцето му биеше лудо. Потта се стичаше на вадички по гърба му.

След три безкрайни минути Мия попита Джоунс:

— Можеш ли да познаеш какво говорят другите двама сега?

Джоунс пристъпи от крак на крак, после каза:

— Приятелите ми никога няма да ме предадат.

— Джоунс, наистина трябва да си идиот, ако мислиш, че ще предпочетат да им лепнат допълнително трийсет и пет години затвор. Възможно ли е наистина да си по-глупав, отколкото изглеждаш?

Името му. Тя знаеше името му и това наистина го потресе. Имаше само един начин да го научи — някой вече беше пропял, беше се разприказвал. И сега, като се замисли, той си даде сметка, че някой й беше казал и за опита им да проникнат в къщата й. Как иначе щяха да им заложат този капан? Започна да трепери. И през ум не му беше минавало, че могат да ги хванат. И никой не го беше предупредил, че идиотът, когото хванат с дрогата, ще отнесе първата награда.

— Истината с — продължи Мия, — че би трябвало да съм ти много ядосана. Обзалагам се, че целта е била с дрогата да компрометирате мен, федерален агент.

Още един пирон в ковчега. По-лошо ли беше, ако опиташ да накиснеш федерален агент? Джоунс прехапа устни и пак заби поглед в килима. Още колко биха му лепнали към присъдата?

— Знам, че е странно, но някак си ми е жал за теб — добави Мия. Звучеше съвсем искрено.

Поне имаше нещо общо помежду им — и на Джоунс определено му беше жал за него самия. Ако той беше в някоя от другите стаи, нямаше да се поколебае нито миг. Щеше да сключи възможно най-доброто за себе си споразумение по най-бързия начин, без никакви угризения и да прехвърли вината на идиота, помъкнал сака с хероин. Обвинението за дрогата го изпълваше с ужас. Бяха шест килограма, не пет — не че имаше кой знае каква разлика. Препоръчителната присъда за шест килограма хероин беше жестока.