Игри за милиарди [bg]

Няколко големи вестника подеха историята и безплатно публикуваха снимки на Джак и Пери заедно с резюме на твърденията на Капитол Груп и последвалото издирване. Към девет сутринта кабелните телевизии се присъединиха и започнаха да излъчват снимки и коментари за наградата. Физиономиите на Джак и Пери бяха видени и запомнени от милиони граждани, желаещи да спечелят петте милиона.

По това време Марти О'Нийл вече беше организирал голям център, в който работеха двайсет души от охранителната фирма и още една голяма група служители на Капитол Груп. Обажданията отиваха в централата й, а оттам се прехвърляха в телефонния център на охранителната фирма.

Към обед вече имаха кризисен център. Личеше си, че О'Нийл не беше организирал подобно нещо преди. Беше абсолютно неподготвен да посрещне лавината от информация. Нито неговите хора, нито злополучните служители на Капитол Груп бяха обучавани в този спорт. Липсваха им уменията да отсеят зърното от плявата, очевидно фалшивите обаждания от привидно точните, откачалките от умерено нормалните.

Джак се оказа забелязан на безброй места. Бяха го видели на задната палуба на яхта в Маями да обръща коктейли в компанията на едрогърди момичета в оскъдни бикини. Трийсет секунди след това се оказваше приседнал в иглу в Аляска, където дъвчеше месо от кит. И същевременно бил видян в киносалон в Акрон, да се забавлява по склоновете на Аспен, да спи в канавка в Сиатъл и да ограбва банка в Атланта.

Пери също беше навсякъде и никъде.

Край всеки телефонен апарат имаше пачка формуляри за записване на обажданията. Изглеждаше толкова лесно, толкова организирано, толкова безупречно. Поне на теория. Всеки път когато се появеше информация, тя се записваше във формуляра, после се депозираше във входящата кутия на един от трима бивши федерални агенти, които я оглеждаха и решаваха дали да се предприемат действия или не. Към десет същата сутрин и тримата бяха намерили време да наругаят О'Нийл и да му кажат колко зле замислена дивотия е целият му план. Кутиите им за формуляри бяха започнаха да преливат няколко часа преди това. Всеки път щом големите телевизионни мрежи излъчеха репортажа със снимките на Джак и Пери, започваше нов порой от обаждания и хаос.

Марти обикаляше, крачеше, крещеше, молеше, опитваше се да поддържа духа и функционирането на системата. Единствената надежда Джак и Пери да бъдат открити беше Министерството на отбраната. То разполагаше с нужните ресурси Джак да бъде намерен и проследен до там, докъдето можеше да стигне.

Колкото и умен да беше, всичко вече опираше до време. Щяха да го намерят.