Игри за милиарди [bg]

Автор: Хейг Брайан
Год: 2010
Язык: болгарский
Год: Обсидиан
ISBN: 978-954-769-246-6
Переводчик: Владимир Германов
Жанр: Политические детективы

Электронная книга - «Игри за милиарди [bg]». Краткое содержание книги:

Сделката е наистина за милиарди. Малка фирма на ръба на фалита е постигнала мечтата на всеки алхимик — полимерът, открит от нейните специалисти, осигурява защитно покритие на танковете и бойните машини, което ги прави практически неуязвими за вражеските снаряди. Хиляди жертви ще бъдат избегнати, а балансът на силите в света ще се промени завинаги. Джак Уайли, бивша барета и настоящ преуспяващ брокер на Уолстрийт, е убеден, че ще направи удара на живота си. Попаднал случайно на това откритие, той решава да предложи на мощна корпорация да изкупи светкавично фирмата, която го е създала. Очертават се огромни печалби, но неочаквано се намесват разследващите служби на Пентагона и сделката се превръща в истински кошмар. Корпорацията е изправена до стената, а Джак се оказва въвлечен в най-големия скандал в корпоративна Америка. По следите му са твърде опасни хора, а той може да разчита само на себе си и на помощта на агент Мия Дженсън, която е готова на всичко, за да защити каузата си.
„Брайън Хейг, наричан още „Джон Гришам във военна униформа“ умее да поддържа напрежението до последната страница. А финалът определено предполага, че за феновете ще има и очакваното продължение“. Уошингтън Поуст

Перейти на страницу:

Ако тази кратка реч имаше някакъв ефект, Робинсън не го показа. Устните му сега повтаряха беззвучно: „Скрий им топката… победи ги на всяка цена…“

Белуедър го улови за ръката.

— Слушай, и ти мислеше като нас, знам, че е така. Видях го първия път, когато дойдохме при теб, за да говорим за полимера. И ти беше готов да го приемеш.

Робинсън вече не можеше да се прави, че не го чува и се обърна към него.

— Какво казваш?

— Както и ти, Дъг, всички ние бяхме подведени — повтори Белуедър, вече с израз на дълбок гняв. — Двама души, Джак Уайли и Пери Арван, измислиха тази схема. Те и двамата са лъжци и мошеници.

— Не ги познавам.

— Няма значение. Работата е там, че прибързахме. Вие, ние, всички!

Белуедър забеляза по лицето на Робинсън, че има напредък. Леко отпускане около устните, около очите, наченки на съмнение. Беше достатъчно.

Той продължи:

— Днес предложихме пет милиона долара на всеки, който ни помогне да открием двамата негодници. Те взеха парите и изчезнаха, Дъг. Като измамиха нас, измамиха и теб. Повярвай ми, никой не иска повече от нас да се добере до дъното на всичко. Искаме да възстановим доброто име на фирмата си.

Министърът се размърда на стола.

— Добре, дори и да е така, какво мога да направя аз? — попита той с доста язвителен тон.

— Можеш да направиш няколко неща — отвърна Белуедър почти шепнешком.

— Кажи да чуем, Дан. И говори високо, по дяволите!

Погледът му се плъзна из залата. Последното нещо, което можеше да си позволи, беше да го снимат как си шушука с измамник. Не се съмняваше, че все някой от онези палячовци е внесъл незабелязано фотоапарат и една снимка как Белуедър му шепне бог знае какво на ухото, щеше да изглежда чудесно в сутрешната преса. Намръщи се още повече и се опита да се престори, че не слуша.

— Най-напред ни помогни да открием онези двамата — каза Белуедър.

— Как?

— Разполагаш с ресурси. Имаш собствени следствени служби. ФБР и ЦРУ ще направят каквото поискаш от тях. Използвай ги.

— Какво друго?

Белуедър пое дълбоко въздух и добави:

— Агент Мия Дженсън.

— Коя е тя?

— Агент на СКР. Онази, която откри, че докладът е фалшив.

— И какво за нея?

— Пристрастна е.

— Какво означава това?

— Мрази ни. Идва няколко пъти в централата ни, подхвърля гадни заплахи, тормози хората. За нея това е личен проблем. Изтъкана е от омраза, иска вендета. Не ме питай защо, но е така.

— Много сериозно обвинение.

— Знам.

— Какво тогава искаш да направя в тази връзка?

— Нищо сериозно, просто я отстрани от случая. Сложи на нейно място някой друг. Някой безпристрастен, обективен, който няма емоционална обремененост. Искаме обективно разследване, това е всичко.

— Ще помисля. Нещо друго?

— Не, само толкова.

— Ще млъкнеш ли тогава? Остави ме да се порадвам на остатъка от вечерта.

* * *

Когато Мия отиде на работа на следващата сутрин, Ники я чакаше край бюрото й. Този път не я покани в кабинета си.

— Ядосала си някого — каза той и поклати глава.

— Винаги ми е приятно да го чуя — отвърна Мия и се засмя. — А как го разбра, Ники?

— Отстраняват те от разследването за полимера. Идва направо от устата на шефката. Останах с впечатлението, че тя само ми предава чужда заповед. Струва ми се, че е от самия връх.

— Не съм имала представа, че съм назначена да разследвам полимера — отбеляза Мия.

— Нито пък аз. Това проблем ли е за теб?

Усмивката на Мия засия.

— Не, очаквах го. Всъщност щях да съм много разочарована, ако не се бе случило. Направи ми услуга. Пусни писмена заповед.

— Щом настояваш, няма проблем.

— Настоявам.

Прие го толкова лесно, че Ники трудно скри чувството си на облекчение.

— Разбира се, сега ще трябва да назнача някой, който наистина да се погрижи за това разследване — каза той.

— Кого имаш предвид?

— Клийт Джонсън.

Мия кимна одобрително.

— Добър избор — отбеляза тя. — Клийт е педантичен и безкомпромисен.

— Така е, но идва с празен резервоар. Ще е от полза, ако му дадеш малко начална информация.

— С удоволствие — отвърна Мия съвсем искрено.

След кратка пауза Ники добави с надежда:

— И ще е от още по-голяма полза, ако ни дадеш името на източника си.

Мия сложи нещата си на бюрото и седна.

— Стига, Ники. Моят източник контактува само с мен. Това е положението. Става дума за доверие.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?