Игри за милиарди [bg]

— Не, няма грешка — възрази Белуедър и се усмихна мило. — Смит се отказа в последната минута и ми отстъпи мястото си.

Кардинал в червена мантия започна да чете молитвата. Робинсън го използва като предлог да престане да се занимава с натрапника. Наведе глава, затвори очи и се закле да уволни някого веднага щом отиде на работа на следващия ден. Хората му би трябвало да проверяват подобни неща.

Белуедър сведе чинно глава и се усмихна. Наред със сумата от 200 хиляди за вход Капитол Груп бяха платили още 200 хиляди, за да преодолеят проверките за сигурност на Робинсън: 100 хилядарки за конкретното място и още 100 — за номера с фалшивото име. Струваше си до последния цент.

Кардиналът каза „амин“ и двамата се настаниха на столовете си. Робинсън протегна ръка и взе чашата със скоч, която беше донесъл от фоайето. Пресуши я на един дъх.

— Предполагам, че си ядосан на мен и фирмата ми — заговори Белуедър доста разумно.

— Ако имах пистолет, щях да ви застрелям до един!

— Не мога да кажа, че те обвинявам. Заради фалшивия доклад изглеждаме ужасно.

— Ужасно? Не, това е много мека дума. Тук говорим за живота на нашите войници. Вие измамихте страната си.

— Знам, че изглежда така, повярвай ми. Знам как се чувстваш.

— Би трябвало да се срамувате от себе си!

Робинсън скръсти ръце на гърдите си и заби поглед в покривката. За него разговорът беше приключил. Възнамеряваше да прекара остатъка от вечерта в приказки за времето с пълната дама от другата му страна, изумителна досадница и кошмарна, но необходима перспектива. Обърна гръб на Белуедър и му показа, че колкото и да говори, няма да го слуша.

— Виж, Дъг — продължи Белуедър със същия разумен тон, — знам, защото с нас се случи съвсем същото. Измамиха ни. Излъгаха ни, заблудиха ни, преметнаха ни. Наречи го както искаш, но се хванахме.

Робинсън започна да подрежда отново приборите си. Ако не беше толкова глупаво и ако нямаше толкова любопитни медийни лешояди наоколо, щеше да запуши ушите си с пръсти.

Белуедър премести стола си малко по-близо до Робинсън.

— Мисля, че твърде много ни се искаше да намерим решение за нашите момчета там. Може би заради кошмарните репортажи, които гледаме всяка вечер, и кадрите с избитите и осакатени момчета. Дъг, по дяволите, не се срамувам да го призная! Просто бяхме готови да повярваме на първия, който предложеше някакво смислено решение за децата ни. Прекалено готови, мога да кажа.

Робинсън завъртя целия си стол и сега седеше изцяло с гръб към Белуедър. Мислено си пееше стара футболна песен от колежа, за да заглуши звуците, които излизаха от устата на съседа му.

— За бога, Дъг, и ти идваш от отбранителната промишленост. Като всички нас. Това е една голяма въртяща се врата, защото може да функционира само така. Ставаш експерт и после се лашкаш между частните фирми и държавната служба. Не е лошо, не е и добро, просто е така. И то не ни прави повече мошеници или по-нечестни. И двамата искаме едно и също — нашите деца повече да не мрат от онези бомби!