Игри за милиарди [bg]

След три часа ровене из старите папки в градската морга и още два в библиотеката, за да прегледа некролозите в местната преса, Руфъс се обади на О'Нийл във Вашингтон.

Описа му набързо срещата с най-големия брат на Мия, като че ли денят е бил низ от успехи, които си струваха десетте хилядарки. После каза:

— Работата е там, че нещо се е случило. Преживяла е някаква тежка загуба, заради която е оставила адвокатската фирма и е отишла на държавна работа.

— Значи смяташ, че е търсела нова цел в живота? Искала е да служи на по-висша кауза или някаква подобна дивотия?

— Това долових в гласа му, да.

— И за каква загуба става дума? Печелела е доста добри пари на предишното място.

Руфъс се замисли. Може би деветдесет процента по-ниско заплащане — какво би накарало човек дори само да си помисли да извърши подобна глупост? Не можеше да го проумее.

— Не знам, дявол да го вземе.

— И в моргата ли не откри нищо?

— Не. Родителите й са още живи, братята и сестрите й също. Сигурен ли си, че не се е омъжвала никога? Че няма деца, дори незаконни?

— Сигурен съм — отговори О'Нийл, силно объркан.

Беше сигурен, че тук се крие нещо, и затова още по-отчаяно искаше да го открие. Плащаха му заради инстинктите му — а сега беше очевидно, че ключът към Мия Дженсън е в тази загуба, каквато и да е била тя.

Щеше му се да имаше повече време, за да помисли, но събитията се развиваха бързо. Сутринта се бе превърнала в кошмар. Кастил трябваше да му се обади за влизането в дома на Дженсън, но това така и не се случи. Опитите му да се свърже с него в дома му или по мобилния останаха безрезултатни.