![Игри за милиарди [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/7/igri-za-miliardi-bg-download.jpg)
Игри за милиарди [bg]
- Автор: Хейг Брайан
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-246-6
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Игри за милиарди [bg]». Краткое содержание книги:
„Брайън Хейг, наричан още „Джон Гришам във военна униформа“ умее да поддържа напрежението до последната страница. А финалът определено предполага, че за феновете ще има и очакваното продължение“. Уошингтън Поуст
Ситуацията сега обаче беше различна, защото тук беше замесена една от най-големите частни инвеститорски фирми на Америка. Капитол Груп беше могъща структура, която будеше страх, възхищение и завист из коридорите на властта. Бивш американски президент, бивш държавен секретар, бивш министър на отбраната, множество респектиращи, внушителни лидери от чужди страни и безброй по-дребни служители — без достатъчно достоверни доказателства никой не би трябвало да се захваща с Капитол Груп. Едно грешно движение от негова страна на този етап и групировката можеше да го накара да плати прескъпо.
И така, трябваше да се действа предпазливо, внимателно и бързо. Никакви големи публични изявления, никакви фанфари. Инструкцията беше спусната надолу чрез заместник-министъра към помощник-министрите, после сътрудниците, заместниците на сътрудниците и всички останали. Информацията ще изтича единствено от него, самия министър.
Естествено, дълго преди нареждането да стигне до най-долните етажи на йерархията, любопитната преса, която се занимаваше с Пентагона, научи за наложеното мълчание. И съвсем естествено репортерите започнаха да действат трескаво. Хукнаха по коридорите, пъхаха ненадейно микрофони пред физиономиите на любимите си информатори, бореха се първи да се доберат до вкусната хапка, изсмукваха всяка подхвърлена информация.
За тяхна огромна изненада нямаше кой знае какво за научаване. Заповедта за спиране на полимера беше резултат от неясно предупреждение от страна на Службата за криминални разследвания. Малцина знаеха подробностите. Все още нямаше тежки обвинения, нито мащабни разследвания. Наистина май се задаваше шумен и позорен скандал. Опитът на министъра да спре информацията говореше за страх, а където имаше страх — журналистите бяха наясно с това — имаше възможност за „Пулицър“.
Тъй като обаче не разполагаха с много информация, засега бяха принудени да сдържат огъня, докато не откриеха — както обикновено ставаше — пукнатина в леда.
Казано на военен език, огънят на скандала беше запален. Репортерите внасяха в Пентагона алкохол, видеофилми и спални чували, продължаваха да обикалят по коридорите, да се събират на малки групи, за да обменят последните новини, да се тъпчат в малките си микробуси и да чакат.
26
Руфъс Кларк беше дребен частен детектив от Чикаго с неособено обещаваща практика. Дела за гадни разводи, спорове за имоти, изчезнали кучета и котки осигуряваха препитанието му. Печелеше най-много по две хиляди в добрите месеци, а те бяха рядкост. Беше на трийсет и две, неженен, с две извънбрачни деца и продължаваше да живее с майка си.
Единствената му претенция за слава, колкото и да беше жалка, беше кратката му, по-малко от година служба във ФБР, преди да го хванат, че пуши трева и спи с проститутки, осигурени му от местен престъпен бос, от чиито съмнителни дейности Бюрото се интересуваше. Нямаше доказателства за нещо повече, така че само му бяха показали вратата.
Предвид съмнителното му минало и много ограничения му опит в правоохранителните органи Руфъс не се колебаеше да приеме всякаква работа, без да му мисли особено дали е законна или не. И така, когато Марти О'Нийл му се обади с щедрата оферта от 10 хиляди долара само за ден работа, детективът не се колеба нито секунда.
Вдигна малката снимка пред носа си и отново огледа мъжа в другия край на фоайето. Да, определено беше той, реши Руфъс и направи крачка към него.
Марти му беше изпратил името, адреса на работното му място, стара снимка от шофьорска книжка, няколко съществени факти от живота му и кратък списък с въпроси, чиито отговори Руфъс трябваше да получи.
Обектът му беше висок слаб мъж със скъп син костюм и поожулено куфарче. Стоеше до вратата на асансьора и чакаше. Руфъс приближи още малко на известно разстояние, така че да не привлече вниманието му.
Вратата на асансьора се отвори и Руфъс избърза, за да се качи, преди да се е затворила. След това двамата с обекта му останаха сами в кабината един до друг. Мъжът не откъсваше поглед от светещите цифри на етажите и не му обръщаше никакво внимание.
— Извинете — заговори го Руфъс и си придаде озадачен вид, — не се ли познаваме?
Беше изтъркан номер, но за толкова кратко време не можа да измисли нищо друго. О'Нийл му препоръча старата и изпитана схема, уж, че проверява информация от името на правителствена агенция, но според професионалната преценка на Руфъс обектът знаеше твърде много за Мия, за да се хване на тази въдица.
Мъжът се вторачи в Руфъс.