Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
По различни поводи мистър Бойл предложи да се свърже с мен за обсъждането на тези въпроси, но се въздържах поради нестабилния му начин на живот и понеже разговаря с какви ли не хора. Според мен е и твърде открит, и твърде главозамаян от похвалите. Изпрати ми само един-два реда дали мога да отседна в къщата, в която живееш сега, или би искал да си намеря друга стая за известно време.
Докато се видим отново, надявам се...
Перото спря. Нютон дълго гледа през прозореца. Дъждът се изливаше в безмерни количества, като че ли предвещаваше ново Божие наказание. Той въздъхна, подписа писмото и го запечата с восък.
Глава 75
Евен обърна листите, но отзад нямаше нищо. Толкова дълга беше Трета тайна. Той се изправи и закрачи раздразнено из стаята, отиде до прозореца и погледна колата, съседа, който прибираше пощата, върна се на дивана и седна. Заглавието беше хубаво, будеше любопитството. До известна степен дори го и задоволяваше. И все пак той се чувстваше излъган. Текстът на тайната беше твърде кратък. Повдигаше въпроса за една страна у Нютон, в която никога не се бе задълбочавал, нито се бе замислял особено, а именно сексуалността му. Но само открехваше вратата, чувстваше той, не продължаваше, не конкретизираше проблемите, които това може би е създавало на Нютон, не приключваше въпроса. Окей, може би едно категорично заключение би било твърде пресилено, но трябваше поне да задълбочи малко повече.
Естествено, самата материя беше трудна, затова бе възможно Май да бе избрала да я обсъди във фактологичната част. И все пак тази тук му изглеждаше недовършена. От друга страна Май не беше от онези, които прескачаха оградата на най-ниското място. Веднъж й бе казал на шега, че тя наблюдава оградата съсредоточено, изрязва на определено място дупка, промушва се и се спира да я разучи от другата страна. Тя се бе засмяла и се бе съгласила отчасти с него.
Дали не бе написала нещо по въпроса в дневника си? Той го взе и зачете от началото.
Някакъв вид отговор се появи на 30 декември.
Писах, трих, променях и добавях, но не съм доволна от Третата тайна. Страхувам се, че ще стане твърде плоска, като в жълт вестник. Това е едното. Затова избягвам конкретността и (едва загатвам?) приближаването. Друг въпрос е, че знаците са толкова несъдържателни, че чувствам как престъпвам някаква невидима граница, ако „настоявам на своето“, макар да се чувствам доста уверена във факта, че Нютон е имал интимни връзки най-напред с Уикинс и после с Никола Фасио.
Всъщност изпитвам и страх. С радост бих настоявала на своето, но... Мисля, че се намесва миналото ми, или това е само глупаво извинение? Не, просто е по-трудно, отколкото смятах. За мен като възпитано в християнската традиция момиче не е лесно да излизам в публичното пространство с изказвания за секса между мъже. Дори и да смятам, че предразсъдъците и суеверието са загърбен период. Ужасявам се при мисълта да говоря публично за тези неща, например във връзка с излизането на книгата.
Не се съмнявам какво ще каже Один Йелм. „Давай! Не се отказвай! Не смекчавай истината. Това е интересно, хората трябва да го научат.“
Да, да, мисля си, сигурно. Но толкова ли е важно?
Не знам. Ще го оставя настрана, времето ще покаже. Догодина може би ще бъда по-смела.
По-смела? Евен отпусна дневника в скута си.
По дяволите. Тя не се познаваше. Ако някой изобщо беше смел, то това бе тя. Малко хора щяха да дръзнат да си отидат по този начин, дори заради собствените си деца. Смела, безукорна Май.
Евен се втренчи в дланите си върху дневника. Тя беше там, в ръцете му, усещаше го, изпълваше порите, завинаги щеше да остане в спомените на клетките. Кожата й, потрепваща, вълнуваща като уравнение с четири неизвестни, едновременно мека, еластична, но също и грапава от бенки, лунички и дребни белези. Пухкавото коремче, „най-меката точка на света“, както той обичаше да казва. Тъмната коса, едновременно пищна и своенравна. Меки устни, които целуваха пръстите му и умееха да го повалят от смях по всяко време. Връхчетата на пръстите му я помнеха по-добре от който и да било видеозапис.
Той се взря в пространството, липсата й гризеше корените на сърцето му като бръмбар - цвекло. Видя през прозореца фолксвагена, съседа, който копаеше в градината, садеше храст или нещо подобно. Върна се и зачете по-нататък, неспокойно. Спря. Нещо друго го глождеше, нещо за книгата на Нютон, кодовете или...? Не знаеше.
През януари Май бе работила доста над фактологичната част, бе я систематизирала, беше писала чернови на главите. В началото на февруари отново бе заминала за Париж.