Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
- Да помогна ли? - Май-Брит се приближи, като разбра, че стълбата трябваше да се мести.
- Ако бъдете така добра да поставите това сътворено зарад човешката необходимост чудовище до глобуса, ще се кача да видя какво мога да открия. - Май-Брит последва указанието и скоро старият мъж се заизкачва с усилие, а тя проследи притеснено движението на изтърканите лачени обувки. Придържаше стълбата, за да не се разклати и най-слабо по време на изкачването. Струваше й се, че дори муха би извадила от равновесие неуверено издигащото се по стъпалата мършаво тяло.
Той спря на предпоследното стъпало и замърмори някакви заглавия, докато пръстът му се плъзгаше търсещо по редицата от бели и шарени гърбове, всичките без надписи.
Сякаш този ходещ анахронизъм знаеше наизуст всичките си книги, сякаш всяка една имаше специално място в сърцето му. Мърморенето секна и той извади някакъв том с кафява и малко позагнила кожа на гърба. Подвързията беше картонена и отгоре бе залепена хартия на ивици.
- Използвали са тънка и некачествена кожа - извини се той и й подаде книгата, - но не сметнах произведението за толкова важно, че да влагам средства в разкрасяването му. Да си кажа право, английският език не е силната ми страна и никога не съм чел повече от първите две страници.
Той започна дългото пътешествие към пода и Май-Брит остави книгата, за да може да се концентрира върху безопасността на стареца. Отидоха до място с мебели за сядане. Възрастният мъж седна задъхано и я покани да последва примера му. Столовете бяха високи, с прави облегалки и красиви жълти мотиви по тапицерията, подлакътниците бяха резбовани. Рококо, средата на XVIII век, помисли си Май-Брит и седна предпазливо на ръба. Мосю д’Алвейдр извади от джоба на гърдите си сгъната кърпичка и избърса сухото си като пергамент чело.
- Мога ли да Ви предложа нещо? Шери, калвадос, чаша вино?
- Чаша вино ще ми се отрази превъзходно - отвърна Май-Брит с чувството, че един ден, прекаран с този човек, щеше да я накара да ходи по-изправена, буквално. Старият благородник излъчваше достолепие, което те караше да гледаш на живота през по-широк хоризонт, сякаш една вътрешна гордост заради това кой си и какво защитаваш може да устои на всичко. Дори на прокрадващата се бедност и упадък.
Мъжът вдигна от масата малко звънче и позвъни кратко. Скоро в библиотеката влезе възрастна дама и получи лаконично нареждане да донесе две чаши от най-доброто им вино. Май-Брит разпозна жената от посещението си преди месец.
Тя сведе нервен поглед към книгата в скута си и я отвори предпазливо, сякаш се страхуваше от онова, което може да се крие между кориците. Големи букви със завъртулки по заглавната страница обозначаваха, че това действително е „Произход на нееврейската теология“, написана от Исак Нютон. Само че този текст тук не е изписан от него самия, помисли си Май-Брит, не и с такива големи букви. По- нова ще да е. Тя заразлиства по-нататък. Хартията малко се променяше, ставаше по-лоша, а почеркът - по-дребен. Стана ситен, неясен, Нютонов. Разказваше за произхода на теологията, за меко казано неортодоксалните възгледи на автора върху християнската религия. Май-Брит прелистваше бавно страница след страница, изчиташе първите думи на най-горния ред и минаваше на следващата страница. Когато стигна средата на произведението, изведнъж спря, взря се в някакъв по-различен текст и усети как за един кратък миг кръвта напусна лицето й. Жул д’Алвейдр бе зает да говори с икономката си, та не забеляза реакцията на Май-Брит.
Тя вдиша безшумно, за да снабди мозъка си с кислород, прочете отново най-горния ред, Via vitae aeternae - пътят към вечността на живота - въздъхна и загледа надолу по страницата, където алхимични знаци и символи се примесваха с латински и английски думи. Разлисти и преброи шест страници с формули и обяснения.
По тялото й се разля мощно усещане за щастие и тя се почувства като приключенец, най-сетне изкачил Еверест. Беше открила онова, което търсеше, онова, за което намекваше Паскар. Беше намерила отговора на загатванията, формула, непозната формула, написана от самия Исак Нютон.
Глава 79
9 март, Париж - Купих „Произход на нееврейската теология“. Не... не е съвсем вярно, понеже не ми позволиха. Получих я като подарък (на красива жена, каза той) - и най-милостиво ми дадоха позволение да изразя благодарността си към икономката и обслужването й с малък израз на признателност на тръгване. Той не ме изпрати навън, а остана спокоен сред всичките си книги с такова изражение, сякаш и небесният рай не би могъл да му предложи нещо, което да липсва в това помещение.