Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
Йелм кимна.
- Изчакай с него до след Нова година. Сега е ред на коледните продажби. Нали разбра, че трябва да придружиш Фредрик Нурхайм до Нурли сега в 12:00? Ще подписва.
- Да, да. - Май-Брит кимна. Погледна бележката в ръката си, помисли си, че очаква с нетърпение Коледата заедно с децата и Фин-Ерик, но подозираше, че току-що бе получила най-хубавия подарък предварително.
Глава 73
Евен псуваше и мислеше несвързано по целия път на връщане от пощата. Дневникът беше по средата на камарата листи в плика. Най-отгоре имаше няколко копия, после няколко бележки, отдолу книгата и...? Следейки движението с едно око, той разлисти купчината на съседната седалка..., имаше още бележки, много, и после една тайна. Трета тайна - Физика в движение... (без закон), пишеше на първата страница. И толкова. Трета тайна беше най-отдолу... уф.
Значи крадецът бе отмъкнал плика и останалото в него. Какво по дяволите беше? Да го вземат мътните, как можеше да сглупи и да хукне...
Дискета, сети се, когато паркира и тръгна да влиза в къщата. Може би липсваше дискета, понеже у него нямаше такава. И няколко листа! Спомни си, че не беше извадил всички - пръстите му не можаха да обхванат най-долните. Надяваше се да не бяха много. Нито пък разобличаващи.
Не се съмняваше, че това бе клопка за него. Дали зад нея не стоеше оная свиня, Молвик?
Заключи входната врата и влезе в гостната. Погледът му прекоси стаята бързо и автоматично, провери листите на бюрото, разположението на столовете, дисковете и списанията на дивана - бе разширил проверките си след посещението на „водопроводчика“ Поулсен - не, никой не беше влизал.
Пусна ключето в едно от чекмеджетата на писалището и се втренчи в него, преди да бутне чекмеджето с коляно. Кой, по дяволите, можеше да знае, че бе планирал да ходи до пощата днес?
Телефонът звънна. Евен го сграбчи и изръмжа рязко:
- Да?
- Здрасти, аз съм, Кити. Станало ли е нещо? Звучиш ядосан.
- Не, просто не мога да открия едни листи - отвърна Евен и седна на стола. - Как е там на юг?
- Добре е. Тъкмо ще излизаме на тренировка... Исках само да проверя как... искам да кажа, какво стана вчера? Проблеми ли имаш, какво искаше полицията? Опитах се да ти звънна вчера, но... уплаших се да не ти се е случило нещо.
- Не, успокой се, Кити. Всичко е наред, няма проблем. Снощи излизах, всъщност ходих на рожден ден, по-голямото дете на Май и хм... Фин-Ерик, Стиг, стана на пет. - Евен се отпусна на стола до бюрото и хвърли поглед към кутийката до телефона. Светеше в зелено. Не го слушаха чужди уши. - А това с полицията беше просто рутинна проверка. Мисля, че някой от младежите от неделя е бил приет с контузии и са ме разпознали. Искаха да чуят нашата версия. Нещо такова... Не знам точно. Тръгнаха си малко след като разговаряха с теб, изглеждаха доволни. - И това дори не беше лъжа, помисли си той. Молвик, онази свиня, беше толкова щастлив, че приличаше на американски президент, успял току-що да си издейства нова победа в изборите.
- Значи всичко е наред, сигурен си? - Кити не звучеше убедена. Той забеляза, че му хареса да го чуе, радваше се, задето някой се притесняваше за него. Отдавна не се бе случвало.
- Да, да, не мисли за това. Просто се радвай на топлината там. Впрочем, докато имам лекар на линия... - поколеба се, дали не беше глупаво?
- Да...?
- Ами, така де. Ако са ти прерязани семепровода, знаеш, ако човек е стерилизиран, той може ли да зарасне отново, самичък, искам да кажа, за да... е, сещаш се.
- За да можеш да оплождаш отново?
- Да.
- Да, случвало се е. Отрязва се част от семепровода в двата тестиса, както със сигурност знаеш, и се е случвало краищата му да попаднат в съприкосновение, готови да проведат известно количество семенна течност. Но се случва изключително рядко.
- Колко рядко?
- Ами, не знам, в два-три случая на хиляда. Нещо подобно, мисля. Защо?
- Не, аз просто... вчера ми се обади един приятел от университета. Жена му забременяла, макар да се бил стерилизирал преди 12 години, здравата бе побеснял и си мислеше, че си е намерила друг. Така де, бях чувал нещо подобно и...
- И не се притесняваш, че съм бременна от теб - засмя се Кити в слушалката.
- От мен? Не, не. Или... да не би да е станало? - изведнъж стана нервен.
- Съмнявам се. Използвам спирала, освен това току-що ми дойде. Сега обаче трябва да тръгвам, останалите чакат.
- Да, добре. Впрочем, чакай, още нещо. Кога Май ти даде плика, сещаш се кой, спомняш ли си?
- Точно ли?
- Възможно най-точно...
- Ами, а, де. Мисля, че беше някъде през ноември, средата... защо?