Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
- Не, няма нищо - просто си мислех.
- Хубаво, но сега се налага...
- Да, разбирам, няма да те занимавам повече. Благодаря, че се обади - каза Евен и затвори.
23 септември. Тогава Май бе изпратила първия дневник в пощенската кутия. С готово резюме, доста бележки и две тайни.
Ноември, каза Кити, средата. Той поседя замислен, Май явно бе оставила недовършеното резюме и няколко случайни записки - заедно с Първа тайна и само нея - в плика, за да събуди вниманието му, да предизвика любопитството му. Нали трябваше да се презастрахова, че той ще довърши започнатото, ще се замисли за бележката с Хермес Трис, ще се домогне до формулата на Нютон. Сигурно това бе причината за несъответствието...
Баща. Татко. Думи, които за него винаги бяха означавали страх и омраза. Синоними на бой, удари и караници. На злоба. Той си пое дълбоко дъх и погледна през прозореца. Не можеше ли да бъде различно за него? Не можеше ли той, ако беше в другия край на думите, получателят им, не можеше ли тогава да ги накара да съдържат... доброта, радост... любов? Възможно ли беше с този негов живот? Можеше ли да държи злото в шах, понеже знаеше, че то си стои там, чака някой да го нахрани?
Пет години. Вчера. Нямаше как да бъде другояче. Май го бе оставила преди пет години, седем месеца и... няколко дни - за своя изненада установи, че бе загубил бройката. Това означаваше, че когато си бе тръгнала, е била бременна, почти във втория месец. Доколкото бе узнал, бяха минали няколко месеца, преди да срещне Фин-Ерик. Значи той, Евен Вик, трябва да е бащата на Стиг.
Евен погледна към улицата, червеният фолксваген блестеше на предиобедното слънце, чист след нощния дъжд. Огледа се надолу по улицата, провери за непознати коли. Загледа хората, които минаваха пеша или с автомобили. Обърна се и погледна листите на масата.
Уязвим. Изведнъж бе станал уязвим. Имаше син, когото можеха да използват срещу него. Ако някой узнаеше... Не, той няма да го казва на никого, няма да звъни на Фин-Ерик, няма да го пита нищо. Никой не трябва да узнава.
Фин-Ерик обаче знаеше. Няма начин. Май е била в четвъртия месец, когато са се запознали. Той обаче не знаеше, че Евен знае. И така беше най-добре. Завинаги, вечно. Евен не беше типичният баща, не беше модел за едно дете, не ставаше за подобна отговорност. Фин-Ерик беше най- добрият и грижовен татко на света. Нямаше зло в гените си. Досаден, но добър.
Решението бе взето.
Евен грабна Трета тайна, стъписа се пред заглавието: Кое движение във физиката не подлежи на закона на Нютон? и започна да чете.
Глава 74
Трета тайна
„Физика в движение... (без закон)“
Тринити Колидж, Кеймбридж, Англия
17 октомври 1672
Горещината в помещението беше ужасна, Желязната пещ бумтеше, а съдържанието на тигела вреше толкова силно, че големите мехури се пръскаха с мощен пукот.
- Дай ми солната киселина, ако обичаш - помоли Нютон и поразбърка в тигела.
- Солната киселина!? Но... - Уикинс изгледа объркано съквартиранта си.
- Една лъжица - Нютон посочи стъклена лъжица на
плота. - Проба и грешка, Уикинс, проба и грешка, от това се живее. Регул от желязо 9¼, мед 4 даде вещество с куха, хемисферна ципа. Искам да прочистя сместа и да я сублимирам в духовната й стойност.
Уикинс кимна колебливо.
- Но солна киселина...? - смънка той. - Нали ще инфектира. .. - погледна упорития гръб, извърнат към него, взе бутилката солна киселина и отсипа.
- Благодаря - каза Нютон лаконично и изпразни лъжичката във врящата маса, като я разбъркваше. Ефектът настъпи доста бързо, от тигела се надигна жълт, парлив дим и се разпространи из стаята. Балончетата се пукаха все по-бързо и пушекът са изви на вълни към тях като отровен дух. Нютон се дръпна назад, замаха с ръка и Уикинс отвори прозореца към двора. Подпря го така, че вятърът да не го затръшне.
След малко вече бяха изтикани чак до вратата и се взираха в стаята, обгърната в зловеща мъгла. Нютон едва виждаше леглото си в ъгъла, изкриви лице в гримаса.
- Струва ми се, че ще трябва да помоля за разрешение да спя в твоето легло, драги ми Уикинс. Определено ще срещна смъртта си, ако остана тук тази нощ.
Уикинс погледна другаря си, с когото деляха квартира вече десет години.
- На драго сърце и мисля... - той посочи леглото - ... че ще е най-добре да оставим това отровено одеяло на мястото му.
Взеха фенера и прекосиха малкото помещение към стаята на Уикинс, съблякоха се и се завиха с юргана в тясното легло. И двамата лежаха само по нощни ризи. Навън се беше спуснала октомврийска нощ, чуха вик откъм един от прозорците близо до портата, после някой отговори. Гарван грачеше високо откъм покрива. Уикинс лежеше полунастрана с Нютон зад гърба си. Полежаха така, без да кажат нищо, усещаха как топлината на другия караше кожата да потрепва. Тогава Нютон се надигна, облегна се с ръце от двете страни на тялото на приятеля си, наведе се над него и духна свещта. В стаята настана непрогледен, освобождаващ мрак.