Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
Кралското научно дружесетво, Лондон
12 юни 1689
Исак Нютон разговаряше с Робърт Бойл и Джон Док, когато вратата се отвори. Президентът на Кралското научно дружество, лорд Брункър, покани с ръка възрастен господин с непринудено приветлив вид. Новодошлият имаше ясен поглед, който сякаш обхващаше всички наведнъж. С обичайните си високопарни фрази лорд Брункър представи на компанията учени холандския професор Кристиан Хюйгенс. Професорът се поклони почтително и бавно започна да се придвижва сред множеството, разговаряйки. Зад него тъмнокос млад мъж се заусмихва широко и без мяра на всички, сякаш се бе самопровъзгласил за сянка на Хюйгенс.
- Кой е младежът зад професора? - попита Нютон тихо Бойл, който имаше обичая да бъде най-добре запознат с клюките.
- Никола Фасио дьо Дюилие, швейцарски математик, пристигнал в страната преди две-три години. - Бойл говореше толкова високо, че Хук, уредникът по експериментите в дружеството, се извърна раздразнено към тях, без това да обезпокои Бойл. - Това лято ескортира Хюйгенс из Англия. Активен и приятен млад мъж, бих казал. Впрочем мисля, че е работил над обясненията на теорията ти за влиянието на всяка определена маса върху други маси с нещо, което нарича „теория на избутването“. Той определено ще се радва сам да ти обясни идеите си, знам, че силно желае да се срещнете.
- Ясно - отвърна Нютон и се поклони на Хюйгенс, който се приближаваше.
- Удоволствие е да Ви срещна, професор Нютон - поздрави Хюйгенс с искрен глас. - Очаквах този момент, за
да Ви поднеса едно лично извинение.
Нютон се поклони отново, резервиран и в очакване. Не беше свикнал на подобни ясни и добронамерени обяснения от страна на колегите си в дружеството, затова предусещаше някаква клопка.
- Когато на времето обсъждахме теорията Ви за цветовете, съставящи светлината, аз виждах една хипотеза, построена върху вълнуващи, но изключително утопични мисли. Моите разсъждения стигаха до други отговори. Впоследствие успях в по-голяма степен да прозра стойността на експериментите с тестове, които оборват или подкрепят дадена хипотеза и, както във Вашия случай, я превръщат в теория с неоспорима сила. Аз съм възрастен мъж, закостенял, инатлив, но и открил поука, понеже трябва да призная, че Вие ми показахте как науката е навлязла в нова и важна ера с тези точно документирани експерименти.
- Професор Хюйгенс, това за мен е твърде голяма чест... - запъна се Нютон.
- О, не, никак даже. Отдавна трябваше да изразя подкрепата си в писмена форма, но нали преди няколко години помолих професор Хук да Ви предаде съжалението ми, понеже разбрах, че с него сме имали еднакви възражения, и в еднаква степен са ни липсвали доказателства за аргументите ни.
С ъгълчето на окото си Нютон видя как Хук се дръпна по-назад. Очевидно бе чул думите на Хюйгенс и не му се искаше публично да отговаря защо не бе предал на Нютон извинението.
- Разбрах, че преди няколко години в стаята Ви е имало пожар - продължи Хюйгенс и кимна съчувствено. - Кошмарно е за един учен внезапно да изгуби резултатите от изследванията си и да се наложи да започва отначало.
Нютон кимна с благодарност, без да коментира. Хюйгенс получи въпрос от Джон Лок и заедно с Робърт Бойл започнаха да обсъждат теории за пречупването на светлинните и звуковите вълни.
- Казвам се Никола Фасио дьо Дюилие, голяма чест е за мен да Ви срещна, мистър Нютон, голяма чест.
Нютон се извърна към младия мъж и се усмихна.
- Радвам се да Ви видя, мистър Фасио дьо Дюилие.
- Наричайте ме Никола, ако мога да си позволя тази прямота - отвърна швейцарецът и се поклони смирено. - Надявам се да имам възможност да Ви представя една своя теория.
- Може да се уреди - отвърна Нютон приветливо. - Очаква ни дълго лято.
Тринити Колидж, Кеймбридж, Англия
22 октомври 1689
Скъпи Никола,
Много се радвам, че си приятел на мистър Оливеус и ти благодаря сърдечно, задето беше така добър да ме запознаеш с алхимичните му наблюдения. Безспорно ми помогна да напредна с експериментите, които започнахме при последното ти посещение. Планирам да бъда в Лондон идната седмица и с удоволствие ще отседна при теб. Ще взема със себе си книгите, които искаше да видиш, както и писмата ти.