Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
- Налага се да проверите за сигурност една кола, но мисля, че наблюдават къщата, затова трябва да се направи на друго място.
Миг мълчание.
- Наблизо има ли бензиностанция с автомивка?
- Да, само на двеста-триста метра към центъра. Eco.
- Каква е колата?
- Фолксваген, ретро, костенурка-модел 74-та. Червен. Ярко червен.
- Бъди там с колата след час от този момент. Поръчай измиване. Фин Поулсен ще те чака там.
Глава 76
Помещението за миене беше празно. Евен следеше зорко зелените лампи, докато караше колата напред към четките за миене и натисна спирачките, когато светна червено. Вратата зад него задрънча и започна да се спуска към пода. Под нея мина мъж в червен гащеризон, влезе и му кимна. Мустаците ги нямаше, а прическата му беше толкова мазна, сякаш я поддържаше с машинно масло. И все пак си беше същият, Фин Поулсен.
- Само ще погледна машината за миене - изръмжа на диалекта от Осло и намигна на Евен. - Трябва да се нагласи, преди да я включиш. Предишният клиент се оплака.
- Няма проблем - отвърна Евен. - Да изчакам ли отвън?
- Не е необходимо. Мисля, че ще отнеме две минути.
Миячът Поулсен извади измервателен уред от кутията с инструменти и обиколи колата два-три пъти. Апаратът пиукаше в спокойно темпо, докато застана зад колата, тогава честотата се ускори. Поулсен включи слушалките, изключи високоговорителя и направи нова обиколка. Гледаше съсредоточено екрана. Започна да разглежда вътрешната страна на бронята с огледалце и фенерче.
- Ето - изсумтя той и вдигна малка, плоска кутийка. - GPS-предавател. Показва на тези, които те следят, къде се намираш по всяко време. - Евен се доближи. - Имат карта, подобна на онези, които със сигурност си виждал в такситата, и може да се държат извън зрителното ти поле, но същевременно да знаят къде се намира колата ти.
Евен се взираше в черната джаджа, без да намира думи. Сякаш го парализираше и задушаваше цялата активност на мозъка му.
- Да си забелязал непознати коли или хора в квартала? Редицата къщи е малко настрана, така че не е лесно да се промъкнеш до колата посред бял ден. - Фин Поулсен го изгледа.
Евен поклати глава.
- Не. Нищо не съм забелязал.
- Карал ли си колата на място, където е стояла без надзор? Паркинг в центъра, при някой мол или нещо подобно?
- Една нощ стоя на Фрогнер. - Евен откъсна поглед от кутията и загледа Поулсен. - Няколко часа беше и при... - Замълча, изведнъж усети, че сърцето му се страхува. Уязвим. Не биваше да става уязвим. - Искам да кажа, няколко часа беше при мои приятели, синът им имаше рожден ден.
Поулсен кимна.
- Отнема пет секунди да закрепиш подобна магнитна кутийка. Може да се случи където и да е. Да я взема ли с мен?
Изглеждаше невинна. Малка и уязвима, толкова лесно бе да я настъпиш, да я смачкаш с пета.
- Не, върни я там - отвърна Евен.
Глава 77
Караше към дома. Представяше си как го наблюдават като движеща се червена точка върху електронна карта.
В гостната беше тихо. По кухненския прозорец жужеше муха като далечен спомен от лятото. Слънцето мяташе кос лъч по пода и разкриваше, че тук отдавна не бе минавано нито с прахосмукачка, нито с парцал. Така мога да разбера дали не са идвали неканени гости, помисли си Евен и седна на дивана. Вдигна дневника от пода. „Втора работна тетрадка по проекта „Нютон“ беше написано на корицата.
11 февруари, Париж - Рових и тършувах из малък таван, където едва имаше място да стоиш изправен. Наполовина приключих с кашоните, но не откривам „Произход на нееврейската теология“ на Нютон. Отнема ми много време, понеже трябва да се уверявам, че изписаната на ръка книга не е подвързана заедно с някоя друга в по-голям том. Ето защо се налага да разлиствам всичко.
Мъжът с мустаците не се е вясвал от вчера, нито на улицата, нито в магазина.
Симон Латур седна неканен до мен тази вечер, докато се хранех в хотелския ресторант. Попита дали дребният човечец в Женева бе успял да ми помогне. Отговорих му с благородна лъжа, обясних, че засега беше съвсем малко. Стори ми се разочарован, каза, че мъжът бил най-добрият швейцарски генеалог, когото познавал, при това старателен изследовател. Искаше най-сетне да кажа с какво би могъл да ми помогне, ако имам нужда. О, да, отвърнах, на драго сърце. Не знам как да се държа с него. Изглежда ми едновременно жалък и компетентен. Нахакан и скромен. Приятен и ужасно дразнещ. Човек, изпълнен с противоречия, така да се каже.
Разказа ми, че открил интересни новини за Невидимото братство, намерил ново разклонение на ордена, за което не бил чувал преди. Сочело към Северна Европа, Скандинавия. При тези думи се втренчи в мен, сякаш това щеше да ме заинтригува допълнително.