Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
- Аз съм - казах му и вдигнах ръка, сякаш се предавах, - признавам всичко.
Латур не го сметна за забавно.
- Орденът е само за мъже - обясни ми. - Казва се Невидимото братство, не Сестринство.
- Какво ще кажеш за брак? - попитах. – Невидимият брак. Нещо подобно намекна мъжът ми, когато се чухме за последно. Казва, че му писнало да пътувам половината време.
Симон разказа, че съпругата му работела с него, затова нямало проблем. Седяла си вкъщи и систематизирала открития от него материал. Наглеждала кокошките и архивите. Нямали деца.
Колко хубаво би било двамата с Фин-Ерик да работим заедно по някой проект!... или пък...? Не знам за какво би могло да става въпрос. В главата му се въртят само застраховки и птици. Птиците през Ренесанса. Гарантиран бестселър.
Все още си мисля за Евен, с него щеше да се получи. Той е различен, по-многостранен, градивен, отворен за новости.
Мисля... ако можех да избирам наново, щях да се върна при Евен - ако ме пожелае - особено след като открих, че съм бременна.
Той се изправи на крака и се втурна към тоалетната с ръка на устата, свлече се пред тоалетната чиния и повърна. След малко спазмът на стомаха го отпусна, но остана така, опрял глава на студения порцелан. Ръката му напипа копчето и тоалетната чиния се изплакна. Вонята на повръщано изчезна. Известно време тръбите гъргореха, после и този звук изчезна и остана слабото пищене в ушите му.
След миг отвори очи и откри, че дневникът беше на пода до него. Вдигна го с движение на стар човек и продължи да чете.
28 февруари, Осло - Този следобед се обадих на Юлий д’Алвейдр, докато децата гледаха детски предавания. Фин-Ерик излезе да изучава птиците заедно с приятели (Така каза. Мисля си, че е с неговите ох-толкова-тайни братя, гумените му ботуши са си в шкафа. Затова пък красивите кожени обувки ги няма. Мъже!).
Говорих с дамата, икономката, която срещнах последния път в Париж. Тя ме помнеше и обясни, че мосю д’Алвейдр се бил върнал в столицата. Веднага щяла да говори с него по въпроса, каза ми и остави телефона, преди да успея да отговоря. Стъпките й звучаха ясно по пода и чух някой да говори далеч в дъното на помещението. Стисках палци и се молех, когато затропа отново по пода. Вдигна слушалката и ми каза, че мосю д’Алвейдр с радост щял да ме приеме! Е, определено й благодарих, леко бурно, но ми стана толкова хубаво! Уговорихме се да отида на 8 март. Едва когато резервирах самолетните билети, се сетих, че щях да посетя стария колекционер в Деня на жената.
Глава 78
Париж
Къщата беше огромна, спомен от времето на Луи XIV, с еркери, розетки и тем подобни щуротии, каквито стилът рококо е предлагал в изобилие.
Жул д’Алвейдр беше възрастен, слаб като скелет господин с козя брадичка и благороднически фрак, протъркан на ръкавите. Той изслуша запитването й с мълчалив интерес, без да я прекъсва. После се изправи и я поведе по някакво стълбище. На практика наоколо нямаше мебели, а по тапетите бяха останали по-светли отпечатъци от картини. Токчетата на Май-Брит чаткаха по плочките със силен шум, който отекваше продължително в голямата зала. Мосю д’Алвейдр отвори някаква врата и с галантен жест я покани да влезе в библиотека, почти толкова богата, колкото една норвежка градска библиотека. От пода до тавана - а това разстояние беше голямо - се издигаха отрупани с книги етажерки. Възрастният мъж отиде до шкаф между два прозореца и посочи полица на височината на хълбоците. Тук били някои от книгите, които баща му купил в Женева, обясни той. Тънък, крив показалец извади красив том със златист надпис по кожения гръб.
- Това е едно от първите издания на „Парижката Света Богородица“ на Виктор Юго. До нея са „Клетниците“, но в по-окаян вид от Дева Мария. - Жул д’Алвейдр погали нежно книгите, сякаш му бяха малки приятели, нуждаещи се от мъничко внимание. - Някакви определени книги ли търсите, млада госпожо?
Май-Брит се взираше в полиците, обърна се и се огледа из библиотеката. Като се вгледаше по-внимателно, забелязваше черни рани, зейнали дупки - дали цялото творчество на дадени автори не беше махнато? - като след операция, при която раната не е била зашита и затова не е заздравяла.
- Издирвам ръкопис на английски, не знам дали е подвързан. Казва се „Произход на нееврейската теология“.
Козята брадичка потрепна замислено и мъжът се насочи към стълба, изтикана в един ъгъл.