Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
- Какво, по дяволите, правиш! - Светкавицата блесна отново, заслепи го и той се изправи на крака с рев и хукна след мъжа. Фотографът изхвърча от пощата и побягна по улицата. Евен за малко да се сблъска с възрастна дама на тротоара, изпусна дневника и няколко листа и се спря задъхан, за да ги събере. Някакво момиче успя да хване една страница, която вятърът искаше да отвее по улица Хокон VII. Евен й благодари и се огледа. Фотографът не се виждаше никъде. Той се вбеси и се върна в пощата, чудеше се дали да не говори с някого от служителите, да види дали някой не познаваше този мизерник, но имаше опашка и всички консултанти изглеждаха заети. Съмняваше се изобщо да бяха видели нещо.
Затова се върна при пощенските кутии, втренчи се раздразнено в мястото, където бе стоял мъжът, сякаш и то беше виновно, и се вгледа в чудния свят от сини кутии и бели номерца. Какво, по дяволите, имаше да им се снима? А на него, мъж до пощенска кутия?!
В отдела беше празно. Кутия номер 1220 беше единствената отворена. Затова пък зееше широко. Ключът все още бе в ключалката, виждаше се. Добре, че никой не го беше взел. Ключодържателят му се полюшна леко, сякаш през стаята бе минало течение.
Боже мой! Той ококори очи. Колко глупаво... Озова се при кутията на три скока, вече подготвен за това, което щеше да види, взря се в четириъгълния отвор и изпсува високо. Кутията беше празна.
Глава 72
Осло
Обаждането от Швейцария дойде по време на сутрешно заседание седмица преди Коледа. Май-Брит отдавна се бе отказала да чака отговор, при това целия декември беше толкова заета, че проектът Нютон беше почти забравен. Йелм и мениджърът по маркетинга я изгледаха раздразнено. Тя извади телефона от чантата си, за да го изключи, но видя номера и се сепна.
- Съжалявам, налага се да се обадя. - Редактор Еспенсен изсумтя ядосано, както винаги, когато някой правеше нещо и той смяташе, че на Йелм няма да му хареса. Езикът ти да почернее, помисли си Май-Брит злобно и излезе в коридора.
- Oui, Май-Брит Фосен на телефона - каза тя и позна гласа на дребния човечец от Женева. Той кратко и ясно разказа, че издирил по-голямата част от библиотеката на семейство Фасио дьо Дюилие. Била разделена на три места, евентуално и повече, ако междувременно не са били продадени книги, които да попаднат в още библиотеки. Съжаляваше, че нямал възможност да провери всички, понеже били в чужбина, но говорил с частен колекционер в Женева. Май-Брит влезе в най-близкия кабинет, намери нещо за писане и му каза:
- Готова съм.
Съобщи й два адреса, и двата в Париж. Единият беше на частен колекционер, някой си Юлий д’ Алвейдр, а другият на антиквариат в Латинския квартал: Bemano Librairie d’occasion.
Последните наследници на рода дьо Дюилие, принудени от бедността, разпродали библиотеката в началото на 30-те години на XX век, по време на депресията. Частният колекционер в Женева или по-точно внукът на онзи, който навремето купил книгите, бил склонен да позволи на Май- Брит да разгледа колекцията, ако се интересува.
Май-Брит не искаше да издава, че издирва „Произход на нееврейската теология“ и обясни, че най-напред щяла да замине за Париж.
- Ще се свържа с Вас, ако ми е необходима още помощ. Колко Ви дължа?
Мъжът назова някаква цена, която не беше безбожна, и й издиктува номера на сметката, размениха си учтиви поздрави и прекъснаха разговора.
Когато Май-Брит се извърна, Один Йелм стоеше на два метра от нея и я гледаше сърдито.
- Какво беше толкова важно, че трябваше да напуснеш единствената среща в месеца, на която искам всички да присъстват?
- Съжалявам - тя махна безпомощно с ръка и зарея несигурен поглед из помещението.
- Беше един писател, от Франция. Пише книга за... хм, тайни общества, но беше, как да кажа, така де, потаен. Сега се обади да ми каже, че най-накрая е склонен да ми покаже някои неща. - Тя стабилизира гласа си и погледна Йелм в очите. - Мисля, че може да се превърне в бомба. Знаеш ли, че могат да се намерят премиер-министри, президенти и генерали от различни държави, членове на едно и също тайно братство, работещи заедно извън правилата на демокрацията?
Ако ще лъжеш, използвай истината залъжа, по-лесно се помни и другите по-трудно ще я разкрият, беше й казал Евен. Говори от опит, бе си помислила тя.
Йелм вдигна глава като хрътка, надушила дивеч.
- Тайни общества? Какви?
- Не, той... хм, не спомена имена, невидими братства, тайни ордени.
- Името му?
- На премиера ли...? О, на автора. Латур, малкото е Симон. - Чувстваше се нервна, почти зле. Не беше свикнала да лъже и едва ли не усещаше как носът й се удължава.