Катерина де Медичи [bg]

– Станете и подпишете – посочих му документа.

Той се изправи на крака и го погледна колебливо.

– Разбира се, кралице. Но какво представлява?

– Официално заявление, че преотстъпвате регентските си права на мен, ако Франсоа умре – обясних му аз.

Прозрението най-сетне го осени и докато се взираше в пергамента, цветът се върна в лицето му и то поаленя. Разбра, че е надигран.

– Регентството? – прошепна и добави по-отчетливо: – да не би кралят да е сериозно болен?

Не му отговорих. Не исках да викам стражите да го хвърлят в тъмницата. Нямаше да се поколебая обаче, ако се наложеше, и Бурбон го усети. Запристъпва от крак на крак под безмилостния ми поглед. "Жалко създание – помислих си. – Бог да помага на Франция, ако някога станеш крал." Не бе за вярване как е създал толкова добър син.

Натопих ново перо в мастилницата и му го подадох над писалището.

Той се втренчи в него, все едно е скорпион. След дълъг миг обаче го взе и попита:

– Къде да подпиша?

Побутнах документа към него и му посочих мястото.

Той се наведе и надраска бързо името си с грамадни, засукани "А" и "Б". После се отдръпна с въздишка, недоволен от себе си.

Вдигнах пергамента и го размахах няколко пъти да изсуша мастилото. Прибрах го в чекмеджето и се изправих.

– Ваше Благородие – казах, сякаш най-сетне съм си спомнила, че разговарям с принц. – Героичната ви саможертва няма да остане невъзнаградена. Когато настъпи моментът, ще оглася пред всички как поставихте доброто на Франция над личните си интереси.

И двамата знаехме, разбира се, че няма да споменем случилото се. Аз – за да го запазя в тайна, а той – от срам.

Продължих обаче с топъл глас:

– Погостувайте ни известно време в "Блоа". Тук сте сред роднини и сте винаги добре дошли.

Той замърмори несвързано колко ми бил благодарен за сърдечното посрещане, ала неотложни задачи му налагали да се върне веднага в Париж. Подадох му ръка и се сдържах да не потреперя от погнуса, когато устните му докоснаха плътта ми.

"Не ми е нужен Козимо Руджиери – казах си. – Предотвратих евентуална война с помощта на разсъдливостта си и нищо друго." Ала когато Бурбон излезе от кабинета ми и затвори вратата, отпуснах лице върху хладното, гладко писалище и заридах.

След срещата с Бурбон тръгнах по витата стълба към покоите на краля. Херцог Дьо Гиз се изкачваше тежко нагоре, толкова унесен в мисли, че едва не се блъсна в мен. Задъхваше се, обзет от сляпа паника, заличила временно присъщата му арогантност. В очите му зърнах рухнали мечти.

Загърбил протокола, той ме улови за ръката.

– Кралице! Търсихме ви навсякъде! Доктор Паре моли да дойдете веднага в кралските покои.

Хукнахме натам. Следвах неотстъпно Дьо Гиз по стълбите и подминах безмълвно мрачната група, събрала се пред кралското преддверие. Посрещна ме суровото, сбръчкано лице на доктор Паре. Мария стоеше до него, привидение с облещени очи и смачкана кърпичка в трескавите ръце, притихнало в очакване да се появим – аз и чичото херцог Дьо Гиз, който обгърна раменете ѝ.