Катерина де Медичи [bg]

Оглушителното кресчендо удави гласа ми. Закрещях по-пронизително, по-настойчиво и накрая се събудих в леглото си, осенена от сломяващо предчувствие.

Опасност грозеше не само синовете ми. Смъртта на Анри не бележеше края, а началото на кръвопролитията.

Видях ясно бъдещето в миговете след събуждането – Франсоа ще умре скоро, брат му, десетгодишният Шарл ще седне на трона, твърде млад да носи короната, Френският закон изискваше регент да управлява държавата, докато кралят навърши пълнолетие на четиринайсет.

Законът повеляваше събрание от благородници да избере регента, а предвид растящото недоволство срещу влиянието на братята Гиз, събранието несъмнено щеше да посочи за регент първия принц по кръвна линия Антоан дьо Бурбон.

Смъртта на Франсоа щеше да лиши Мария от френската корона, а семейство Гиз – от връзката им с нея. Те не биха позволили на един Бурбон да заеме полагащото му се място, защото той би ги отстранил от властта. Бурбон, на свой ред, би повел срещу тях хугенотската армия, а братята Гиз – щяха да призоват всички ревностни католици на борба срещу еретиците. Гражданска война щеше да разкъса Франция.

Станах и наредих на мадам Жонди веднага да извика Бурбон в двореца.

Дните преди пристигането на Антоан дьо Бурбон породиха бледа надежда. Треската на Франсоа стихна, той се изправи за кратко в леглото и изяде няколко лъжици ечемичена каша. Облекчена, излязох навън да подишам хладния есенен въздух. Прекосих бързо моравата в двора и минах край закритата галерия за тенис, огласяна от момчешки викове и от ударите на топката по стените. Спомних си как навремето часове наред гледах как младият ми съпруг играе тенис с брат си.

Някой изкрещя: "Дръж!". В същия момент край мен профуча топка. Извърнах глава назад към обширната морава и внезапно ми призля. В гърлото ми се надигна горчилка, закрих очи с длани и когато ги свалих, върху тревата лежеше купчина голи, обезобразени тела.

Взрях се зашеметена в тях. Те затрептяха под слънчевите лъчи, а после изчезнаха, прогонени от тичащи стъпки откъм галерията.

Обърнах се и видях шестгодишния Анри Наварски с ракета в ръка. Стоеше на няколко крачки от мен и с очи, изпълнени с ужас, се втренчи в същото място, където лежаха труповете.

Махнах му, но той побягна.

– Анри, чакай! – изкрещях.

Спря и ми позволи да приближа.

– И ти ги видя, нали? – попитах го изумена. – Видя ги...

Той ме погледна през рамо; лицето му се сгърчи и хукна към галерията.

Върнах се в двореца и веднага извиках Руджиери.

Щом магьосникът седна срещу мен, блед и без възраст, подхванах без предисловия: