Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Но тази бърза победа на „Грийнпийс“ и „Приятели на Земята“ срещу ГМО продуктите в Европа се оказа известен проблем. Кампанията им донесе огромни пари и затова трябваше да продължи. Двете организации обърнаха поглед към други части на света и получиха пряк достъп до преговорите за международен протокол за презграничното движение на живи генномодифицирани организми и очертаха крайно невероятни паралели, че това е равносилно на транспортирането на опасни отпадъци. След това „Приятели на Земята“ започнаха да нападат Съединените щати, че пращат хранителни помощи на гладуващите в южните части на Африка, където се ширеше ужасяваща суша, и през 2002 г. успяха да накарат Замбия да откаже помощ от ГМО царевица, предназначена за умиращите от глад. Групите за оказване на натиск се прехвърлиха в другите африкански страни и в някои части на Азия. „Грийнпийс“ насочи вниманието си към блокиране на хуманитарното приложение на ГМО, особено под формата на съдържащия бета каротин „златен ориз“, създаден специално от проект с идеална цел за предотвратяване на недохранване и смърт сред бедни деца. Златният ориз е създаден от работещия в Швейцария учен Инго Потрикус и колегите му след продължителни и трудоемки опити през 1990 г. в рамките на изцяло хуманитарен проект с идеална цел за ограничаване на смъртността и заболеваемостта вследствие на недостиг на витамин А сред хора, за които оризът е основна храна. Според едно от изследванията от недостиг на витамин А умират по 2000 деца до петгодишна възраст на ден предимно в градовете, а това са 700 000 починали на година в страни, където оризът е основна храна. Освен това недостигът на витамин А отслабва имунната система и може да доведе до слепота. Но като използва всички възможни средства, „Грийнпийс“ избра да поведе яростна кампания и да блокира кампания, която можеше да предотврати тези смъртни случаи. Отначало от „Грийнпийс“ твърдяха, че златният ориз е безполезен при лечението на недостиг на витамин А, тъй като първият прототип на растението с ген от глухарче съдържал много малко бета каротин. После пък от организацията обърнаха плочата и започнаха да твърдят, че следващите варианти на ориза с ген от царевица съдържали прекалено много бета каротин и можело да се окажат отровни. В отчаянието си да задуши всякаква добра новина от биотехнологиите „Грийнпийс“ продължи да лобира усилено срещу тази култура, дори и след като редица експерименти доказаха, че тя е безопасна и ефективна. В отговор на тази шокираща кампания 134 носители на Нобелова награда призоваха „Грийнпийс“ през 2017 г. „да прекрати и да се въздържа от кампанията си конкретно срещу златния ориз и култури и храни, подобрени като цяло чрез биотехнологии“. Под писмото вече има 150 подписа, но призивът остава нечут.
Демонизирането на биотехнологиите води до порочен кръг сред засегнатите компании. Колкото повече активистите настояват за предпазни мерки и регулиране, толкова по-скъпо става разработването на нови култури и затова то е по силите само на големите компании. Получава се странна симбиоза между едрата индустрия и нейните критици. В един момент активистите настояваха „Монсанто“ да създава култури, които биха оцелели само едно поколение, за да не се развият като „суперплевели“ в дивата природа. Напълно необоснован страх, тъй като повечето земеделски култури никак не са приспособени да са плевели. В отговор от „Монсанто“ проучиха възможността да създадат генетични варианти, които да не могат да се размножават. Те така и не бяха разработени, но активистите веднага обвиниха компанията, че въвежда „терминаторна технология“, за да принуди фермерите да купуват нови семена всяка година. Задънена улица.
Биотехнологичната индустрия не спира да настоява Европа да промени мнението си. В крайна сметка континентът ентусиазирано внася генномодифицирана соя от Америка като фураж за добитъка, защо тогава да не отглежда собствени ГМ сортове? През 2005 г. Европейският орган за безопасност на храните одобри генномодифициран сорт картоф, създаден от немската компания БАСФ. ЕС обаче не даде пазарно одобрение, като се позова на предпазния принцип. БАСФ обжалва пред Европейския съд през 2008 г. Европейската комисия отвърна с искане за нова оценка от Органа за безопасност на храните през 2009 г. Оттам още веднъж потвърдиха, че продуктът е безопасен, и ЕС трябваше да одобри използването му през 2010 г., цели пет години след първото кандидатстване. Унгарското правителство обаче изнамери причудлив начин да спре картофите на БАСФ. Унгария заяви, че ЕС е базирал разрешението си на първото одобрение, а е трябвало да посочи второто, макар че резултатите са еднакви. През 2013 г. Общият съд на ЕС подкрепи оплакването на Унгария и анулира разрешението. Тогава от БАСФ вече бяха загубили интерес да си блъскат главите срещу стената на предпазните мерки и оттеглиха документацията, събраха всичките си изследвания в ГМ културите и ги прехвърлиха в Америка.