![Големите малки лъжи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/5/golemite-malki-lzhi-bg-download.jpg)
Големите малки лъжи [bg]
- Автор: Мориарти Лиана
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1531-6
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Големите малки лъжи [bg]». Краткое содержание книги:
Джейн планираше да навакса с прането, да плати някои сметки онлайн и да почисти стаята на Зиги, без той да разхвърля, докато тя подрежда. Но когато наближи плажа, реши да се отбие в „Блу Блус“. Там щеше да е топло и уютно. Том щеше да е запалил прекрасната си печка на дърва. В „Блу Блус“, осъзна тя, започваше да се чувства като у дома си.
Тя спря на място извън платения паркинг, близо до пешеходната алея. Наоколо нямаше други коли. Всички се бяха прибрали на закрито. Съботните спортни събития очевидно бяха отменени. Джейн хвърли поглед към стелката пред пътническата седалка, където обикновено държеше сгъваем чадър, и осъзна, че го е забравила в апартамента. Дъждът плющеше по предното стъкло с такава сила, сякаш някой изливаше кофи с вода отгоре. Пороят изглеждаше много упорит, много мокър и много студен, от онзи вид, който спира дъха и мокри до кости.
Тя сложи ръка на главата си и се замисли. Поне нямаше чак толкова много коса за мокрене. Това беше другата причина за доброто ѝ настроение. Новата прическа.
Обърна към себе си огледалото за обратно виждане и внимателно огледа лицето си.
„Страшно ми харесва — каза на Луси вчера. — Направо е страхотна.“
„А сега иди и кажи на всички, че аз съм те подстригала“ — усмихна се Луси.
Джейн не можеше да повярва как късата коса преобразяваше лицето ѝ до неузнаваемост, подчертаваше скулите ѝ, уголемяваше очите ѝ. С новия, по-тъмен цвят, дори кожата ѝ изглеждаше по-добре.
За пръв път от онази нощ в хотела, когато злобните думи се загнездиха дълбоко в съзнанието ѝ, тя се поглеждаше в огледалото и изпитваше удоволствие от това. Нещо повече — не можеше да спре да се гледа, хилеше се глуповато и въртеше главата си наляво-надясно.
Беше смущаващо колко щастлива се чувстваше от нещо толкова маловажно. Но може би това бе нещо естествено? Дори нормално? Може би нямаше нищо лошо в това да харесва външния си вид. Може би нямаше нужда да анализира повече или да мисли за Саксън Банкс и за манията на обществото по красотата и младостта, и килограмите, и обработените с Фотошоп снимки на модели, които налагаха нереални очаквания, и как стойността на жената не биваше да се измерва с външния вид, важен бе вътрешният ѝ свят, и така нататък, и така нататък… Достатъчно! Днес тя имаше нова прическа, която ѝ отиваше, и това я правеше щастлива.
(„О!“ — възкликна майка ѝ, когато я видя на вратата, и притисна ръка към устата си с вид на човек, който всеки момент ще се разплаче. „Не ти ли харесва?“ — попита Джейн и смутено докосна главата си, изпълнена с внезапно съмнение, но майка ѝ се усмихна и каза: „Джейн, глупачето ми, изглеждаш великолепно!“.)
Тя сложи ръка върху ключовете, които все още висяха от таблото. Трябваше да се прибере у дома. Немислимо бе да излиза в този дъжд.
Но изпитваше такъв необясним копнеж по „Блу Блус“ и всичко около него: аромата, топлината, кафето. Освен това искаше Том да види новата ѝ прическа. „Обратните“ мъже забелязваха тези неща.
Тя пое дълбоко въздух, отвори вратата и хукна.
66.
Селест се събуди късно от звуците на дъжд и класическа музика. Къщата ухаеше на бекон и яйца. Това означаваше, че Пери беше долу в кухнята заедно с двете момчета, които, още по пижами, седяха на високите столове пред барплота на кухненския остров и клатеха крака, усмихнати до ушите. Обожаваха да готвят с баща си.
Веднъж бе прочела в някаква статия, че всяка връзка си има „любовна сметка“. Мил жест към партньора е като депозит по сметката. Отрицателен коментар е теглене. Номерът е да внасяш повече, отколкото теглиш. Да удариш главата на съпругата си в стената, е теглене на огромна сума. Да станеш рано с децата и да приготвиш бекон с яйца, е малък депозит.
Тя се надигна в седнало положение и опипа тила си. Все още усещаше болка, но вече се чувстваше много по-добре. Процесът на оздравяване и забравяне започваше удивително бързо… отново. Един безкраен цикъл.
Днес се провеждаше викторината. Двамата с Пери щяха да се облекат като Одри Хепбърн и Елвис Пресли. Пери бе поръчал костюма си онлайн от първокласен доставчик в Лондон. Ако принц Хари искаше да се облече като Елвис, той вероятно щеше да купи костюма си оттам. Всички останали щяха да носят полиестер и реквизит от магазина за един долар.
Утре Пери летеше за Хавайските острови. Не по работа, а за забавление, призна той. Беше я попитал още преди няколко месеца дали иска да го придружи и за момент тя сериозно се замисли дали да не отиде, защото това би могло да е решението. Почивка на тропически остров! Коктейли и спа процедури. Далеч от стреса на ежедневието! Какво би могло да се обърка? (Но нещата се объркваха, и още как. Веднъж Пери я удари в петзвезден хотел, защото го бе взела на подбив, че произнася грешно думата „низш“. Никога нямаше да забрави шока и унижението, изписани на лицето му, когато осъзна, че цял живот е произнасял грешно една дума.)