Защото вярваш в любовта

Първите метри от пещерата бяха само тесен тунел, който постепенно се разширяваше. Катрин се изправи предпазливо. Светлината беше малко, но екотът на вълните я накара да предположи, че пещерата е огромна. Таванът беше най-малко четири метра над главата й, а задната част беше скрита в мрак. Докато очите й привикваха към тъмното, тя видя, че падината, в която стояха, е заобиколена от по-високи повърхности. Приливът нямаше да ги удави.

Тъй като тя трепереше от студ и изтощение, Майкъл я измъкна от водата, като я хвана с две ръце през кръста. Тя излезе на брега, олюля се и се блъсна в него. После се свлече на колене.

Майкъл клекна до нея.

— Всичко наред ли е, Катрин?

— Нищо сериозно. — Тя се облегна за миг на рамото му. Дебелата му жилетка миришеше остро на мокра вълна.

— Спечелихме още един рунд — окуражи я Майкъл и стана. — Тук сме на сигурно място до отлива.

— Сигурно място — повтори едва чуто тя. — Звучи невероятно.

Майкъл хвърли бърз поглед към високите, мрачни стени.

— Става течение, което значи, че отнякъде влиза чист въздух. Можем да съберем съчки и да запалим огън.

Катрин понечи да му помогне в събирането на дървата, но краката отказаха да я носят. Чувстваше се слаба като пациент след треска и само го проследи безпомощно как събира донесени от водата съчки и пали огън. Добре, че бе успяла да вземе запалката и че тя беше водоустойчива.

В напразен опит да се постопли Катрин разтърка ръцете си. Рибарите носеха вълнени дрехи, защото пазеха топлината на тялото дори когато бяха мокри, но нейното тяло беше преохладено и вече не можеше да създава топлина.

Майкъл запали огъня и съчките запращяха весело. Катрин си заповяда да стане и да отиде до огъня, но не събра сили. Майкъл й подаде ръка и тя попита развеселено:

— Никога ли не се уморяваш?

— О, да, но след като свърша най-важното. — Той я настани на пясъка до огъня и притури още дърва. — Тогава спя ден или два.

Огънят пламна и по стените на пещерата затанцуваха причудливи сенки с цвета на дъгата. Катрин изпъшка и затвори очи, повярвала, че има халюцинации. Ала когато отново отвори очи, цветовете си бяха там.

Майкъл вдигна глава и подсвирна изненадано. Скочи и отиде да разбере какво става.

— Стените са покрити с миниатюрни морски създания, почти прозрачни. Именно те светят с цветовете на дъгата.

— Дано е добра поличба. — Катрин вече не беше в състояние да потиска дивия си страх. — Мислиш ли, че Халдоран ще стори нещо на Ейми, когато се върне на Скоул?

— Не. — Майкъл се върна при огъня. — Даже ако говореше сериозно, че ще се ожени за нея, когато навърши дванадесет, няма да посмее да й досажда още отсега. Ако ти умреш, Ейми ще стане наследница на Скоул. Той познава достатъчно добре решителността и куража й и ако иска да си осигури наследството, трябва да спечели доверието й. Сигурен съм, че ще я гледа като принцеса. Но не се безпокой — дори ако с нас се случи нещо, моят приятел Люсиен ще намери начин да я освободи.