Защото вярваш в любовта

Докато Катрин се събличаше, той се обърна рязко и се отдалечи. За миг силуетът му се очерта на стената. Широките рамене и стройната, мускулеста фигура бяха тъмен символ на мъжка сила и чар. Катрин стоеше като хипнотизирана. Копнееше за него и телесно, и душевно, със сила, която я изгаряше. Може би страстта щеше да разтопи желязната му сдържаност и да намали пропастта помежду им.

Тя свали бавно панталона си, без да откъсва поглед от Майкъл, който събираше съчки с фантастични форми и ги заравяше в пясъка до огъня. Дали щеше да има смелост да се доближи до него? Вероятно не, защото той щеше да я отблъсне. А и тя не знаеше как да подходи към новата за нея ситуация.

Катрин въздъхна, разпусна косата си и влезе в басейна. Изгладеният от водата камък на дъното беше толкова приятен. В началото усети болка, но когато тялото й се затопли, водата започна да милва изтръпналите й крайници. Тя се потопи изцяло и плътта й се събуди за живот с болезнена сила.

Макар че желанието не изчезна, напрежението стана поносимо. Катрин изохка доволно и се отпусна по гръб. Толкова много неща бяха останали недоизказани. По-късно щяха да изяснят различията си. В момента трябваше да приеме наложеното от него разстояние.

Майкъл едва се сдържаше да не зяпа жадно Катрин, когато се приближи да вземе мокрите й дрехи. Но старанията не помогнаха. В този миг тя приличаше повече от всякога на замайваща морска сирена. Косата падаше на тежки вълни по раменете и гърба и се носеше по водата.

Катрин се обърна гъвкаво и погледът му обходи пищните извивки, меко заобления гръбнак, чувствените хълбоци и съвършено оформените крака. Майкъл отново си припомни сирената, която Кенет бе нарисувал в Брюксел, и способността й да тласка мъжете към гибел.

Той грабна ботушите и панталона и й обърна гръб. Окачи ги над огъня и се засмя, когато от тях започна да се издига пара.

Май и той трябваше да изпусне малко пара. Едва бяха успели да се отърват от Халдоран, но опасността още не беше отминала. В момента можеше да мисли само за Катрин. Желаеше я повече от храна и топлина. Но всичко беше толкова объркано, че не можеше просто да я грабне в прегръдката си и да я люби.

Ако му беше останала поне капчица разум, щеше да иде на риболов.

Не, Катрин беше права, той също трябваше да се стопли. Следователно трябваше да се овладее. Стиснал устни, той свали дрехите си и ги окачи на коловете. После разви въжето около тялото си.

Когато Майкъл влезе в басейна, Катрин беше от другата страна, облегната на топлия камък. Очите й бяха затворени, водата стигаше до брадичката й. Бледозлатният отблясък на огъня подчертаваше фините черти на лицето и неясните контури на тялото. Майкъл се взря като зашеметен в златния кичур, който падаше между пищните гърди, кръгли и зрели като готови за откъсване плодове. Бистрата вода не можеше да скрие напълно тясната талия и тъмния триъгълник между краката.