Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Като изрече последните думи, които просто смазаха господин Дьо Прованс, кралят стана. Кралицата не пропусна да добави една подигравателна усмивка. Кралят обърна гръб на брат си, приближи се и целуна ръка на Мария-Антоанета и на принцеса Дьо Ламбал. Той освободи принцесата и се извини, че за нищо я е обезпокоил. Към госпожа Дьо ла Мот той не отправи нито дума, нито поглед, но тъй като бе принуден да мине покрай нея, за да отиде до креслото си, и понеже се страхуваше да не обиди кралицата, като не прояви в нейно присъствие учтивост към жена, която тя приемаше, той се насили да отправи нещо като поздрав към Жана. Без да бърза, тя отговори с дълбок реверанс, който даде възможност да се открои цялото й изящество.
Първа от кабинета излезе госпожа Дьо Ламбал, после госпожа Дьо ла Мот, която кралицата пусна да мине пред нея, и най-после кралицата, която размени последен, почти ласкав поглед с краля. Малко по-късно в коридора се чуха гласовете на трите жени, които се отдалечаваха, разговаряйки тихо.
— Братко — каза тогава Луи XVI на граф Дьо Прованс, — не ви задържам вече. С господин полицейския лейтенант имаме да довършим работата за тази седмица. Благодаря ви, че отделихте внимание за пълното, цялостно, блестящо доказване на невинността на вашата снаха. Приятно е, че и вие като мен се радвате. А сега да видим, господин Дьо Кросън. Седнете, моля ви.
Граф Дьо Прованс поздрави усмихнат и излезе в преддверието, когато дамите вече не бяха там и той бе вън от обсега на злобен поглед или горчива дума.
38.
При кралицата
След като излезе от кабинета на Луи XVI, кралицата почувства в цялата й дълбочина опасността, на която се беше изложила. Тя съумя да прецени деликатността и сдържаността в нагласеното набързо показание на Жана, както и умението й, наистина изключително, да остане в сянка след постигнатия успех.
Действително Жана, за щастие току-що посветена в тези интимни тайни, които най-хитрите придворни дебнат, без да се доберат до тях понякога с години, затова кралицата, вместо да приеме предложението на Жана да се сбогуват почтително и последната да си отиде, я задържа с любезна усмивка.
— Наистина щастлив случай беше, графиньо — каза тя, — че ме възпряхте да вляза при Месмер заедно с принцеса Дьо Ламбал. Какво коварство! Видели са ме били на вратата или в преддверието и се възползват от случая, за да кажат, че съм била в така наречената зала на припадъците. Нали така?
— Залата на припадъците, да, госпожо.
— Но как става така — каза принцеса Дьо Ламбал, — че ако присъстващите са знаели, че кралицата е там, полицейските агенти на господин Дьо Кросън са сгрешили? В това е загадката според мен. Агентите на полицейския лейтенант твърдят, че кралицата действително е била в залата на припадъците.
— Вярно — потвърди замислено кралицата. — От страна на господин Дьо Кросън няма никаква заинтересуваност, той е честен човек и ме обича. Но агентите може да са били подкупени, скъпа Ламбал. Аз имам неприятели, вие го знаете. Този слух трябва да почива на нещо. Кажете ни подробностите, графиньо. Най-напред този гнусен памфлет, който ме представя вцепенена и хипнотизирана до такава степен, че съм била загубила цялото си женско достойнство. Има ли нещо правдоподобно тук? Този ден имало ли е такава жена там?
Жана се изчерви. Тайната още беше в ръцете й, тайната, от която само една дума можеше да унищожи нейното пагубно влияние върху съдбата на кралицата. Ако разкриеше тая тайна, Жана загубваше възможността да бъде полезна, дори необходима на Нейно величество. Това положение опропастяваше нейното бъдеще и тя прояви същата сдържаност както първия път.
— Госпожо — каза тя, — наистина имаше една много възбудена жена, която биеше на очи със своите гърчения и бълнувания. Но струва ми се…
— Струва ви се — допълни живо кралицата, — че тази жена е някаква персона от театъра или, както се казва, момиче на булевардите, а не кралицата на Франция, нали?
— Не, разбира се, госпожо.
— Графиньо, вие отговорихте много добре на краля, а сега да говорим за вас. Как вървят работите ви? Кога смятате да потърсите правата си? Струва ми се, че някой идва, принцесо…
Влезе госпожа Мизери.
— Ваше величество желае ли да приеме госпожица Дьо Таверне? — попита камериерката.
— Разбира се. О, винаги прекалено вежлива! Никога няма да наруши етикета. Андре, елате!
— Ваше величество е прекалено добра към мен — каза Андре, като поздрави приветливо.
Тя забеляза Жана, която, разпознавайки втората германска дама от бюрото за помощи, се изчерви и показа престорена скромност. Принцеса Дьо Ламбал се възползва от увеличилото се обкръжение на кралицата и се върна в Со, при дук Дьо Пантиевър. Андре седна до Мария-Антоанета и спря спокоен и изпитателен поглед върху госпожа Дьо ла Мот.