Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Не е необходимо да търсят госпожа Дьо ла Мот, защото тя е тук, сир.
— Тук! — извика кралят и се отдръпна назад, сякаш бе настъпил влечуго.
— Сир, както знаете, бях направила визита на една нещастна жена с прочуто име… В деня, за който се разказват толкова неща.
Тя извърна глава и погледна втренчено граф Дьо Прованс, на когото му се искаше да потъне в земята, а на широкото й сияещо лице се изписа гримаса на одобрение.
— Е, добре! — каза Луи XVI.
— Е, добре, сир, в същия ден забравих у госпожа Дьо ла Мот един портрет, една кутия. Тя ми я донесе днес. Госпожата е тук.
— Не, не… Е, добре! Убеден съм в това, което казахте, това е всичко, предпочитам да се доверя на думите ви.
— О! Но аз, аз не съм удовлетворена — отвърна кралицата, — аз ще я въведа. Впрочем защо е това отвращение? Какво е направила? Каква е тя? Ако не зная нещо, осведомете ме. Хайде, господин Дьо Кросън, вие, който знаете всичко, кажете…
— Не зная нищо неблагоприятно за тази дама — отговори магистратът. — Тя е бедна, това е всичко. И малко самонадеяна може би.
— Самонадеяността е гласът на нейния знатен род. Ако само това имате против нея, кралят може да я допусне да даде показания.
— Не зная — възрази Луи XVI, — но предчувствам, неволно усещам, че тази жена ще донесе нещастие и неприятности в моя живот… това вече е прекалено.
— О, сир, суеверие!
После кралицата каза на принцеса Дьо Ламбал:
— Бързо иди да я потърсиш.
Пет минути по-късно Жана, смирена, срамежлива, но изтънчена както в държанието си, така и в облеклото си, влезе бавно в кабинета на краля. Непристъпен в своята неприязън, Луи XVI се бе обърнал с гръб към вратата. С двата си лакътя на бюрото, подпрял с две ръце глава, той сякаш случайно седеше там. Граф Дьо Прованс хвърляше към Жана толкова смущаващи, изпитателни погледи, че ако нейната скромност беше истинска, тази жена щеше да се почувства просто скована и нито една дума нямаше да излезе от устата й. Трябваше да се случи нещо съвсем друго, за да може да помъти разума на Жана. Нито крал, нито император с техните жезли, нито папата със своята тиара, никакви небесни сили, нито демони не можеха да повлияят чрез страх или набожност на тази жена с железен дух.
— Госпожо — обърна се към нея кралицата, като я заведе при краля. — Благоволете да кажете, моля, какво направихте в деня, когато посетих господин Месмер. Моля, разкажете всичко точно.
Жана замълча.
— Без недомлъвки, без щадене. Само истината, това, което изниква във вашата памет.
Кралицата седна в едно кресло, за да не влияе с поглед на свидетелката. Каква роля за Жана! Тя чувстваше, че над Мария-Антоанета са надвиснали неоправдани подозрения и че може да я оневини, без да измени на истината. Всеки друг щеше да отстъпи пред удоволствието да оневини кралицата, като преувеличи доказателствата. Жана беше тъй проницателна, тъй изтънчена, тъй силна, че се ограничи да изложи само фактите.
— Сир — каза тя, — бях отишла при господин Месмер от любопитство, както цял Париж ходи там. Спектакълът ми се стори малко просташки. Аз се връщах оттам, когато изведнъж, на самия вход, забелязах Нейно величество. Имах честта да я срещна предишната вечер, без да се познавам с нея. Нейно величество, чието благородство ми подсказа рангът й. Когато видях височайшия израз на лицето й — никога няма да изчезне от паметта ми — стори ми се, че присъствието на Нейно величество кралицата е може би неуместно на такова място, където се показват пошли спектакли. Покорно моля за извинение Нейно величество, че съм се осмелила да помисля така за нейното държание, но това бе някакво просветление, женски инстинкт. Коленопреклонно моля пак за извинение, ако съм преминала границата на уважението, което дължа на Нейно величество.
Жана се спря, престори се на развълнувана и наведе глава. Изключително умело успя да наподоби задъхване, последвано от сълзи. Господин Дьо Кросън й повярва, госпожа Дьо Ламбал почувства, че душата на тази жена, която едновременно изглеждаше деликатна, стеснителна, умна и добра, я привлича. Господин Дьо Прованс бе смаян.
Кралицата благодари с поглед на Жана, която се стремеше към това или по-скоро лукаво изчакваше.
— Е, добре — обади се кралицата. — Чухте, сир.
Кралят не се помръдна.
— Нямах нужда от свидетелстването на госпожата.
— Казаха ми да говоря — отвърна плахо Жана — и аз трябваше да се подчиня.
— Достатъчно! — прекъсна я грубо Луи XVI. — Когато кралицата каже нещо, тя не се нуждае от свидетели, които да потвърдят изложеното от нея. Когато кралицата има моето съгласие, няма нужда от никого, тъй като тя има моето одобрение.